Определение № 93 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 469/2018 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 75288/21.12.2017г. по описа на РС - Варна, подадена от [фирма], [населено място], за отмяна на влязло в сила определение от 20.05.2015г. по в.гр.д. № 1234/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска. В молбата се излага, че дружеството е предявило против [фирма], [населено място] граждански иск, за което е било образувано гр.д.№ 11313/2014г. по описа на ВРС, 34 състав. Искът е бил уважен и след обжалване от ответника е било образувано в.гр.д. № 1234/2015г. на Варненски окръжен съд. В хода на въззивно производството е направен отказ от иска от името на [фирма], [населено място], изходящ от вписан в ТР нов управител – К. Д.. С влязло в сила на 28.09.2017г. решение по т.д.№ 762/2015 г. на Окръжен съд – Варна на основание чл.29 от ЗТР било установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Предвид горното се иска определението на Варненския районен съд по чл.233 от ГПК да бъде отменено на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК поради наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на дружеството при извършването на отказа от иска, евентуално – на основание чл.303 ал.1 т.3 от ГПК /поради това, че определението се основава на вписване в ТР, което е отменено като нищожно, респ. несъществуващи обстоятелства/ или чл.303 ал.1 т.2 пр.4 от ГПК /поради установено престъпно действие на представител на страната/. Ответникът [фирма] – [населено място], е подал писмен отговор със становище, че молбата е допустима, но неоснователна по същество, за което се развиват подробни съображения. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305 ал.1 от ГПК. С оглед горното, както и предвид нейната редовност, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съобразно чл.307 ал.2 ГПК. Водим от горното, съдът