Определение № 24 от 06.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 49/2018 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд - Белоградчик. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд - гр.Плевен. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото и като съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1 от НПК, намира следното: Пред Районен съд – Плевен е било образувано н.а.х.д. № 3440/2017 г., по повод на жалба, депозирана от [фирма] против НП №// от 01.12.2017 г., издадено от директора на БДДР, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 26, вр. чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите/ЗВ/ имуществена санкция в размер на 1000лева. С разпореждане № 1117 от 22.12.2017 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Районен съд - Белоградчик, като е счел, че последният е компетентен по общите правила на местната подсъдност да го разгледа и реши. Пред Районен съд – Белоградчик е било образувано н.а.х.д. №6/2018 г. С разпореждане № 6 от 05.01.2018г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че съдът, на който делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване е Районен съд - Плевен, предвид следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. При решаването на въпросите за подсъдността съдът следва да изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. С атакуваното наказателно постановление [фирма] е санкционирано на основание чл. 200, ал. 1, т. 26, вр. чл. 48, ал. 1, т.11 от Закона за водите за това, че не е изпълнило в срок задължението си по т. 13 от издаденото му разрешително за водовземане от 2009 г., а именно – неподаване на заявление за учредяване на санитарно-охранителна зона в определен срок от получаване на разрешителното съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000г. Съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр. чл. 37, т. 1 от приложимата наредба такова заявление е следвало да бъде подадено до директора на басейновата дирекция, на чиято територия е разположена санитарно- охранителна закон. В случая очертаното изпълнително деяние на административното нарушение сочи, че същото е извършено чрез бездействие. Когато нарушението се е изразило в бездействие, за място на извършването му се приема мястото, където е следвало да бъде извършено дължимото действие. Поради изложените в наказателното постановление факти, настоящият състав намира, че дължимото действие по подаване на заявлението е следвало да бъде извършено до съответния директор на компетентната басейнова дирекция, която в случая е "Дунавски район" – [населено място], в чийто район на действие попадат експлоатираните водоизточници в [населено място] и в [населено място] поле, стопанисвани от [фирма]. С оглед на изложеното, компетентен да разгледа делото и се произнесе е районният съд, в чийто район е следвало да се извърши дължимото действие, а именно този в [населено място]. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, трето наказателно отделение