Определение № 149 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7575/2013 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.2 ГПК. С определение от 12.09.2013 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молба от П. Х. Н. от [населено място] за изменение на решение от 20.06.2013 г. по гр.д. № 9076/2012 г. в частта му за съдебните разноски. Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд е постъпила от П. Х. Н.. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 20.06.2013 г. по гр.д. № 9076/2012 г., Софийски градски съд не е присъдил на въззивницата П. Х. Н. съдебни разноски за процесуално представителство от адвокат предвид липсата на доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. С определение от 12.09.2013 г., съдът е отказал да измени постановеното решение в частта му за разноските поради липса на доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение от 608 лева по договор за правна защита от 26.11.2012 г. е изплатено на адвокат А. А.. Определението е законосъобразно. За да бъдат присъдени по реда на чл. 78 ГПК сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение, извършването им следва да бъде доказано. Когато възнаграждението е заплатено в брой, това обстоятелство се отразява в договора за правна помощ, който има характер на разписка за получената сума, а изплатеното възнаграждение се присъжда съобразно изхода на делото след представяне по делото на договора за правна помощ – т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС. Видно от приложения по делото договор за правна защита от 26.11.2012 г. с адвокат А. А., адвокатското възнаграждение е договорено, без да е заплатено от страната, поради което не се дължи присъждането му. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение