Определение № 214 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3391/2013 г.

Производство по реда на чл. 255 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Манастир „Св. В. Г.”-гр.Х., с която се иска констатиране на бавност и определянето на срок на основание чл. 257, ал. 2 ГПК за постановяване на определение по ч.гр. д. № 1669/13 год. по описа на Софийски апелативен съд. Депозирано е писмено становище по чл. 255, ал. 2 ГПК от Софийски апелативен съд. Молбата за определяне срок при бавност е процесуално допустима като подадена от надлежна страна до компетентния горестоящ съд. За да се произнесе по основателността на молбата Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното: Производството пред САС по ч.гр.д.№1699/13г. е образувано на 24.04.2013г. по частна жалба на настоящия молител срещу определение №1097/21.03.2013г. по гр.д.№ 116/13г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за допускане обезпечение на предявения от него иск с правно основание чл.109 ЗС чрез налагане обезпечителна мярка „спиране на строителните дейности в имот №015002 по КВС на [населено място]”. С определение №991/07.05.2013г. апелативният съд е отменил първоинстанционното определение и е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на посочената обезпечителна мярка. Молителят е получил обезпечителната заповед на 09.05.2013г. Видно от становището на съда по чл.255 ГПК и приложената заповед на председателя на САС №ЛС-205/05.04.2013г., съдията докладчик по частното производство е в платен отпуск,считано от 22.04.2013г. до 30.04.2013г. С Решение на МС №945/12г. за разместване на почивните дни през 2013г. за почивен ден е обявен 02.05.2013г. и са групирани като почивни дните от 01.05. до 06.05./вкл./ 2013г. Следователно първият работен ден е 07.06.2013г. На тази дата е постановено и определение по възложеното на докладчика частно производство. При тези данни молителят няма правен интерес от така заявената молба за определяне на срок при бавност. Същата е безпредметна като подадена след приключване производството по делото пред САС. Освен това от посочените по-горе данни следва, че не е налице неоснователно забавяне и несвоевременно извършване на процесуални действия от съда, с оглед на което и на основание чл. 257, ал. 2, пред. 2 ГПК молбата следва да се отхвърли. Оплакванията в молбата, касаещи сезирането на различни институции за застрояването в имота, не могат да бъдат предмет на настоящото производство, чийто предмет е определен в чл.255 ГПК, поради което не следва да се поставят на разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение