Определение № 150 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2013 г.

Производство по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Т. Е. П., чрез адв. С. А. срещу определение от 03.12.2012 год., постановено по ч. гр.д. № 259/2012 год. на Окръжен съд [населено място], в частта, в която е оставена без уважение молбата й за изменение на въззивно решение № 249/18.07.2012 год. на Габровския окръжен съд в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на габровския окръжен съд. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] не взема становище по нея. Върховният касационен съд ,състав на 3-то г.о., приема следното: Съгласно т. 24 от ТР №6/06.11.2013 год. по ТД №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС определението на въззивниият съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274,ал.2 ГПК. С оглед на това подадената касационна частна жалба следва да се приеме като частна жалба по чл. 274,ал.2 ГПК, а не като касационна частна жалба. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, но е процесуално недопустима поради липса на предмет. По следните съображения: С решение № 250 от 13.02.2014 год. по гр.д. №2682/2013 год. на ВКС, 3-то г.о. по подадената от Т. Е. П., чрез адв. С. А. касационна жалба е отменено изцяло решение №249/18.07.2012 год. по гр.д. № 259/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението на Севлиевския районен съд по гр.д. №1008/2011 год., с което са отхвърлени предявените от Т. Е. П. срещу [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ и са присъдени разноски и вместо него е постановено ново решение, с което тези искове са уважени като в полза на касаторката са присъдени направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 1050 лв. Следователно съдът е отменил въззивното решение в това число и в частта за разноските, част от което се явява и обжалваното в настоящото производство определение и е пререшил този въпрос с оглед изхода на спора и съобразно с правилото на чл. 78 ,ал.1 ГПК. С оглед на това частната жалба се явява без предмет и следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. отделение