Решение № 8348 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, чрез пълномощник юрисконсулт, срещу решение № 859 от 25.02.2026 г., постановено по административно дело № 865/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е: 1) осъдена НЗОК да заплати на „Салвия-ЕТ“ ЕООД, ЕИК 204101205, сумата от 65,91 евро (128,90 лв.), представляваща неизпълнение на договорно задължение за периода 16.07.2025 г. - 31.07.2025 г. по сключен между страните договор № 041075/20.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението; 2) осъдена НЗОК да заплати на „Салвия-ЕТ“ ЕООД, ЕИК 204101205, сумата от 52,42 евро (102,52 лв.), представляваща неизпълнение на договорно задължение за периода 01.07.2025 г. - 15.07.2025 г. по сключен между страните договор № 041075/20.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението; 3) осъдена НЗОК да заплати на „Салвия-ЕТ“ ЕООД, ЕИК 204101205, сумата от 98,82 евро (193,27 лв.), представляваща неизпълнение на договорно задължение за периода 16.07.2025 г. - 31.07.2025 г. по сключен между страните договор № 041093/20.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. По съображения, относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3, прел. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът по касация - „Салвия-ЕТ“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Салвия-ЕТ“ ЕООД иск против НЗОК, в който са обективно съединени 3 искови претенции за присъждане на сума в общ размер на 217,14 евро (424,69 лв.), представляваща неизпълнение от страна на НЗОК на сключени административни договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК с № 041075/20.01.2025 г. и № 041093/20.01.2025 г., изразяващо се в отказ да бъдат заплатени дължимите суми за конкретно посочени обработени електронни предписания, общо 12 на брой, и отпуснати въз основа на тях лекарствени продукти, както и се претендира законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. По делото е установено, че между „Салвия-ЕТ“ ЕООД и НЗОК е имало сключен договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК с № 041075/20.01.2025 г., за аптека „Салвия-2“ в гр. Горна Оряховица, с рег. № 040243, към който впоследствие са сключени допълнително споразумение № 1/08.04.2025 г. и допълнително споразумение № 2/10.06.2025 г., както и договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК с № 041093/20.01.2025 г., за аптека „Салвия-1“ в гр. Горна Оряховица, с рег. № 040246, към който впоследствие са сключени допълнително споразумение № 1/08.04.2025 г. и допълнително споразумение № 2/10.06.2025 г. При проверка на отчетните документи за отпуснатите от Аптека „Салвия-2“ продукти за периода 01 - 15.07.2025 г. било установено, че не подлежат на плащане 102,52 лева по 3 електронни предписания на основание чл. 34 от индивидуалния договор, като за тези констатации дружеството е уведомено с полумесечно известие по електронен път от директора на РЗОК - Велико Търново на 22.07.2025 г., като за периода 16 - 31.07.2025 г. било установено, че не подлежат на плащане 128,90 лева по 1 електронно предписание на основание чл. 34 от договора, като за тези констатации дружеството е уведомено с полумесечно известие по електронен път от директора на РЗОК - Велико Търново на 08.08.2025 г. При проверка на отчетните документи за отпуснатите от Аптека „Салвия-1“ продукти за периода 16 - 31.07.2025 г. било установено, че не подлежат на плащане 193,27 лева по 8 електронни предписания на основание чл. 34 от договора, като за тези констатации дружеството е уведомено с полумесечно известие по електронен път от директора на РЗОК - Велико Търново на 08.08.2025 г. Срещу всички констатации от извършените проверки са подадени възражения от ръководителя на аптеката с вх. № 29-03-53/44 от 04.08.2025 г., вх. № 29-03-51/28 от 15.08.2025 г., вх. № 29-03-53/46 от 15.08.2025 г. Разгледани са от комисия, назначена със заповед № РД-18-18/01.04.2025 г. на директора на РЗОК, като същата е намерила възраженията за неоснователни. Гореописаните писма са били обжалвани пред Административен съд – Велико Търново, който е оставил жалбите без разглеждане с влезли в сила определения по адм. дело № 699/2025 г., адм. дело № 733/2025 г. и адм. дело № 734/2025 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел – служител в аптеката. Твърди, че за процесните рецепти, за които се спори, са допуснати от използвания аптечен софтуер за изпълнение без изрично предупреждение за нарушение. По делото е приета съдебно-компютърно-техническа експертиза, съгласно която е установено, че по процесните електронни предписания са получени отговори с код за потвърждение, генерирани от НЗИС/НЗОК, за извършена автоматична проверка, при които не са установени грешки. Установено е, че в аптечния софтуер на ищеца опцията за извършване на автоматична проверка в НЗИС не може да бъде изключена и електронното предписание не може да бъде изпълнено, без да бъде извършена автоматична проверка. В експертизата е посочено, че в аптечния софтуер на ищеца са видни датите на електронните предписания, могат да се видят предписани и отпуснати лекарства, но предписаните и отпуснатите лекарства не могат да се видят по кой електронен протокол са изпълнени. За да уважи сезиралият го иск, правилно квалифициран от първоинстанционния съд като такъв по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК във връзка с чл. 45а, ал. 1 и чл. 80 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 19ж от АПК, съдът е достигнал до извод, че всички електронни предписания са преминали проверка без установени грешки, като при това положение аптеката е изпълнила всички свои договорни задължения и е действала добросъвестно, разчитайки на резултатите от официалната информационна система, които съгласно § 8 от преходните и заключителните разпоредби на договорите представляват основание за заплащане на изпълнените предписания. Не се установява да е налице някоя от отрицателните предпоставки по чл. 34 от договора, включително тази по т. 3а, доколкото не е доказано изпълнение на предписание без получен код за потвърждение. Констатираните впоследствие несъответствия се дължат на ограничения и пропуски в електронната система на НЗОК, а не на неправомерно поведение на аптеката, която обективно не е разполагала с възможност да установи нито изтичането на валидността на отделни отрязъци от хроничните рецепти, нито натрупаните количества по електронните протоколи. Поради това неблагоприятните последици от несъвършенствата на информационната система не могат да бъдат прехвърляни върху изпълнителя чрез отказ за заплащане на надлежно изпълнените електронни предписания. Атакуваното по настоящото дело решение е валидно и допустимо - то е постановено по иск касателно административен договор (в случая по смисъла на чл. 45а, ал. 1 от ЗЗО), спорът по изпълнението на който съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 и чл. 19ж, ал. 1 от АПК се решава от компетентния административен съд, в случая Великотърновския. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касаторовия повереник пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за предявения иск) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за допустимост и основателност на исковата претенция, направен в съответствие с правилата на логическото мислене и при правилно издирване, тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Изложените съображения от съда в подкрепа на крайния му правен извод се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съществено във връзка с доводите в касационната жалба е да се посочи, че по делото не се спори, че между страните са сключени и са били действащи договори към процесния период за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК. Спорът е бил концентриран върху изпълнените в аптеките на дружеството електронни предписания, тъй като се твърди, че същите са изпълнени след срока им на валидност. Неоснователно е твърдението на касатора относно отговорността на магистър-фармацевта, който е използвал специализирания софтуер, като с назначената експертиза е установено, че функцията, която проверява в НЗИС, не може да бъде изключена ръчно, което води до обоснован извод, че проверката е била осъществена, а несъвършенствата на системата не могат да бъдат вменени на служителя или аптеката. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадения до него иск и е присъдил разноски в полза на ищеца (ответник в настоящото производство), първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените разноски за касационно обжалване, а своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени понесените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на „Салвия-ЕТ“ ЕООД сумата от 250 евро разноски за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,