Определение № 4024 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК от И. К. Г., подадена чрез пълномощник - адв. П. Стефанов, с която е направено искане за допълване на Решение № 9789 от 16.09.2024 г., постановено по адм. дело № 3890 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. в частта за разноските. Твърди се пропуск на решаващия състав на касационната инстанция да се произнесе по своевременно заявеното искане на молителката, която е била ответник в касационното производство, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. К. Г. Г. оспорва молбата, в писмен отговор от 25.10.2024 г. В случай, че същата бъде приета за основателна, иска редуциране на претендираните от Г. разноски за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство до минималния размер за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява искането за допълване на решението по адм. дело № 3890/2024 г. по описа на този съд в частта за разноските, като направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, състав на трето отделение при Върховния административен съд е разгледал по същество касационната жалба на К. Г. Г. против Решение № 2044 от 30.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2194 по описа на Административния съд – Бургас за 2020 г., обезсилил е това първоинстанционно решение поради липса на годен за обжалване предмет (хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК) и е оставил без разглеждане жалбата на Г. против писмо, рег. индекс № 08-00-1051/1/24.09.2020 г. на секретаря на Община Бургас. Наред с това касационният жалбоподател е осъден да заплати в полза на ответниците съдебни разноски, както следва: 150, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Бургас и 1 000, 00 лв. за адвокатска защита, осъществена в полза на И. Г.. С изменението на чл. 143, ал. 3 АПК, обн. в ДВ, бр. 15 от 2021 г., се предвижда присъждане на разноски в полза на ответника (освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото) при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството на всички основания по чл. 159 АПК. Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен – чл. 143, ал. 4 АПК. И. Г. е конституирана като заинтересована страна в първоинстанционното производство и като ответник в касационното производство. В производството по адм. дело № 2194/2020 г. по описа на Административния съд – Бургас е представлявана от упълномощен адвокат, който след запознаване с първоинстанционната жалба и административната преписка, й е предоставил правна помощ чрез изготвяне на две становища, именувани „молби“ (първото на л. 123 до л. 124 от първоинстанционното дело, второто на л. 137, пак там). По делото пред първата инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен между Г. и адв. П. Стефанов, в който е уговорен адвокатски хонорар в размер на 1 000, 00 лв. Това възнаграждение на адвоката, видно от договора, е и заплатено. Присъждането на разноски е поискано своевременно, още с първото становище по първоинстанционната жалба, представено преди заседанието, проведено на 30.11.2021 г., в което е даден ход по същество на делото. След като обезсилва изцяло първоинстанционното решение, касационният състав е присъдил на Г. разноски за адвокатска защита именно за първоинстанционното производство и това става ясно от мотивите на решението, касаещи разноските, в които е посочено, че следва да се присъдят разноски на заинтересованата страна И. Г.. Качеството на заинтересована страна Г. има именно в първоинстанционното производство. В мотивите си, касационният състав е посочил и къде се намира доказателството за сторените разноски, посочвайки лист 125 от първоинстанционното дело. С касационното решение, на Г. са присъдени разноски, именно, за първоинстанционното производство Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия