Определение № 575 от 27.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2622/2016 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 331 по т.д.№ 451/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 64 по т.д. № 97/2015 год. на Пазарджишки окръжен съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] / в несъстоятелност /, представлявано от синдика М. Н., против [фирма] искове по чл.124 ГПК,за установяване несъществуване в полза на ответника на ипотечни права върху два недвижими имота,съгласно договор за ипотека, обективиран в нот. акт № 172, нот. дело № 344/25.09.2008 год. на Нотариус Ю. В., с рег.№ 436 на НК. В касационната жалба е инкорпорирано искане за спиране изпълнението на въззивното решение, по реда на чл.282 ГПК, по което е образувано настоящото частно производство. Молбата е неоснователна. С атакуваното решение, спиране изпълнението на което се претендира с отправеното искане,са уважени предявени по реда на чл.124 ГПК установителни искове, за несъществуване на ипотечно право в полза на [фирма]. Като постановено по установителни искове, решението не се ползва с изпълнителна сила, което изключва и възможността да се претендира спиране на изпълнение на същото по реда на чл.282 ГПК. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с чл.404 ГПК, според който на изпълнение подлежат само осъдителните въззивни решения. Искането за спиране не е обвързано с провеждана в производството по несъстоятелност публична продан на ипотекираните имоти, а и редът за защита на страната с такъв предмет би бил атакуване на определение № 588 от 12.12.2016 год. по т.д.№ 451/ 2016 год. на Пловдивски апелативен съд. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение