Определение № 1 от 04.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 592/2012 г.
ВКСI търговско отделение04.01.2013 г.
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение №216 от 11.05.2012 г. по т.д.№171/2012 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение №69 от 23.08.2011 г. по т.д.№26/2011 г на Смолянския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени следните предявени от [фирма] искове за дължим ДДС върху присъдено възнаграждение с правно основание чл.266 ЗЗД, ведно с лихвата за забава върху дължимия ДДС както следва: -По Протокол №1 от 10.01.2009 г. ДДС в размер на 23 742.45 лв., ведно със законната лихва върху дължимия ДДС за периода от 25.01.2009 г.-23.02.2011 г. в размер на 5 562.31лв. -По Протокол №2 от 10.02.2009 г. ДДС в размер на 33 209.37 лв., ведно със законната лихва върху дължимия ДДС за периода от 25.02.2009 г.-23.02.2011 в размер на 7 374.02лв. -По Протокол №3 от 17.04.2009 г. ДДС в размер на 76 210.78 лв., ведно със законната лихва върху дължимия ДДС за периода от 02.05.2009 г.-23.01.2011 г. в размер на 15 034.01 лв. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от [фирма] срещу [община] искове в посочените по-горе части. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.233 ГПК. От касатора [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адвокат Б. К. от АК [населено място], упълномощен с пълномощно от 27.12.2012 г. включително и с правата по чл.34, ал.3 ГПК за разпореждане със спорното право, е постъпила молба с вх.№10/02.01.2013 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.12.2012 г., с която касаторът прави отказ от част от исковете си, която част е предмет на касационната му жалба, а именно частта, с която са отхвърлени исковете му за претендирания ДДС върху присъденото от двете съдебни инстанции дължимо възнаграждение с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД по три броя протоколи, ведно с лихвата за забава върху претендирания ДДС по всеки един протокол. Молбата, с която се прави отказ от посочената по-горе част от предявените искове изхожда от процесуалния представител на кастора-ищец, надлежно упълномощен с правата по чл.34, ал.3 ГПК, поради което на основание чл.233 ГПК обжалваното въззивно решение в отхвърлителната му част ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част- прекратено. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд