Определение № 4154 от 19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3590/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. Паскалева, чрез процесуален представител, против разпореждане №1628/22.02.2023г., постановено по адм.д.№9058/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което на осн. чл.130 ГПК, вр. чл.204, ал.5 АПК е върната нейна искова молба срещу „Еуропиън Сертификейшън анд Тестинг Инститют“ ЕООД. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- „Еуропиън Сертификейшън анд Тестинг Инститют“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане на осн. чл.130 ГПК вр. чл.204, ал.5 АПК е върната искова молба, подадена от П. Паскалева, срещу „Еуропиън Сертификейшън анд Тестинг Инститют“ ЕООД, въз основа на която е образувано адм.д.№9058/2022г. по описа на АССГ. С посочената искова молба от П. Паскалева против „Еуропиън Сертификейшън анд Тестинг Инститют“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл.82, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОРЗД, Регламента), във вр. с чл.39, ал.1 ЗЗЛД, вр. чл.203 АПК, за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на чл.24 и чл.32 от ОРЗД, в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. С разпореждане от 19.12.2022г. по адм.д.№9058/2022г. на АССГ, съдът е дал указания на ищцата по реда на чл.129, ал.2 АПК за отстраняване нередовности на предявената искова молба в седмичен срок от получаване на съобщението. В изпълнение указанията на съда е постъпила молба 19.01.2023г. на ищцата Паскалева, в която е посочено, че: -ответникът има качеството администратор на данни, а служителите му, които обработват лични данни са организация и правят това, за да изпълняват задачите си като „обработващ лични данни“. -правото на защита на ищцата е било нарушено чрез конкретни действия от страна на ответника чрез бездействие да изпълни задълженията си по чл.59, ал.1, чл.45, ал.1, т.6, чл.64, чл.66, ал.1 и ал.2, чл.67, чл.68 ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 ОРЗД, чрез неприлагане на всички подходящи мерки за технологична защита при обработването на личните данни на Паскалева, и чрез неправомерно разпространение и предоставяне на трети лица не по законоустановения ред на личните данни на Паскалева. -налице са нарушения по отношение информацията, свързана с идентифициране на физическото лице П. Валентинова, което е идентифицирано пряко чрез идентификаторите по този признак по икономическата идентичност на това лице като служител по трудово правоотношение със своя работодател. В молбата е заявено, че твърдените действия, с които е нарушено правото на защита на личните данни, не са обжалвани от Паскалева пред КЗЛД, и не е подавана от нея жалба по чл.39, ал.1 ЗЗЛД. За да постанови този резултат АССГ е приел, че процесуалния ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерното обработване на личните му данни е уреден в глава единадесета АПК, на свой ред разпоредбата на чл.204, ал.1 АПК допуска искът за обезщетение да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а разпоредбата на чл.204, ал.5 АПК препраща за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата към правилата на ГПК. Съдът е приел, че конкретните действия, които ищцата твърди да са й причинили неимуществени вреди са представяне в открито съдебно заседание по гр.д. в ОС-Търговище на документ от страна на пълномощник на „Еуропиън Сертификейшън анд Тестинг Инститют“ ЕООД, за който ищцата твърди да съдържа нейни данни. АССГ е счел, че представяне на документ, касаещ страна по съдебно дело не може да доведе до нарушаване правото й на обработване на лични данни. Съдът е посочил, че в тази връзка самото изрично твърдение на ищцата, че с това действие са нарушени правата й по ОРЗД и въз основа на нарушение от този вид заявява претенция за обезщетение, води до извод за недопустимост на съдебното производство, а заявените от ищцата факти изключват възможността въз основа на тях да е налице нарушение на правата й по Регламента, с оглед на което е и недопустимо да се образува съдебно производство. Според съда сочените от ищцата действия не са отменени, нито се предявява искане за отмяната им, което е самостоятелно основание за недопустимост на претенцията за обезщетение по реда на чл.204 АПК. Разпореждането е неправилно. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ХОПЕС/ и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно — с правото на защита на личните им данни. Според чл. 79, параграф 1 и чл. 82, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данни без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент като ако е претърпял материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. На основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всяка една държава-членка. Следователно разпоредбите на чл. 38 и сл. и чл. 39 от ЗЗЛД не следва да се тълкуват като установяващи право на защита и право на обезщетение на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, защото тези права произтичат от пряко приложимото общностно право. Тяхното съдържание трябва да бъде възприемано само като национална правна уредба на производствата, в които тези права да се реализират. Административното производство пред националния надзорен орган е регламентирано подробно в ЗЗЛД за разлика от съдебното производство. ЗЗЛД не създава специални процесуални правила за защитата пред съд. По своите характеристики чл.39, ал.1 от ЗЗЛД представлява препращаща правна норма, с която се установява един единствен процесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества /публични органи или частноправни субекти/. Според чл.39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК като в това производство субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Тази разпоредба не се различава от общите правила, съдържащи се в АПК относно защитата срещу актове, действия или бездействия на административни органи, включително и тези по Глава единадесета на АПК „Производства за обезщетение“. На практика чл.38 от ЗЗЛД има за цел да уеднакви правилата за упражняване на правото на съдебна защита и право на обезщетение на физическите лица от обработване на личните им данни от всички администратори на лични данни без значение от тяхната правосубектност /държавен орган, длъжностно лице или частноправен субект/. В случая ищцата е заявила претенциите си по реда на чл.203 АПК. Според чл.чл.204, ал.2 АПК искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Същевременно чл.203, ал.2 АПК препраща, но само за неуредените въпроси за имуществената отговорност към разпоредбите на ЗОДОВ, а чл.144 от АПК също препраща неуредените в този дял /включващ и Глава единадесета „Производства за обезщетения“/ въпроси към ГПК. /Неясно защо след последните изменения на АПК (ДВ, бр. 94/2019 г.) е създадена нова ал.5 на чл.204, според която за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на ГПК/. Налага се извод, че имуществената отговорност за настъпили вреди от актове на администратори на лични данни /ако те представляват непозволено увреждане/ се упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от административните съдилища по реда на АПК с препращане за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. В този смисъл нормата чл.39 от ЗЗЛД не създава специален начин на обезщетение( например по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ), за да бъде игнорирано приложението на общите правила. С осъдителният иск ищецът иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание и да допусне принудителното му удовлетворяване /стр. 200, „Българско гражданско процесуално право“, проф.д-д Живко Сталев, Сиела, 2000 г./ Именно по тази причина чл.204, ал.4 от АПК предвижда, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, защото именно от тези обстоятелства са правопораждащите и определящи съществуването на притезанието /поправяне на вреди/ респективно правото на парично обезщетение, чието удовлетворение се иска чрез предявяване на осъдителен иск. Възможността в отделен процес самостоятелно да иска установяване на тази противоправност не може да бъде разглеждана като процесуална пречка за предявяване на самостоятелен осъдителен иска за обезщетение. В този смисъл разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД не следва да бъде разглеждана като препятстваща упражняването на право на иск, а като допълнителна процесуална възможност за съединяване на претенцията със защитата по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД. Всяко различно тълкуване, включително и по мотивите в обжалваното разпореждане, не кореспондира със задължението по Общия регламент за защита на личните данни лицата да разполагат с ефективно средство за защита, включително и да бъдат обезщетени за твърдените от тях претърпени вреди от обработване на личните им данни. Изрично следва да бъде посочено отново правилото на чл.79 §1 от Общия регламент за защита на личните данни, според който субектът на данни разполага с право на ефективна съдебна защита независимо от наличните административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган. В конкретния случай по делото са представени доказателства, че частния жалбоподател не е упражнил правото си на защита по друг процесуален ред, поради което на още по-голямо основание, не е възможно да му бъде отречено правото да предяви осъдителен иск за обезщетение само защото не е поискал и установяване на твърдяното от него нарушение. Наличието на други административни/съдебни производства без негово участие не могат да обусловят процесуална пречка за ефективно упражняване на неговото лично право на достъп до съд, гарантирано от Общия регламент за защита на личните данни. По изложените съображения мотивите на АССГ за недопустимост на съдебното производство противоречат на закона. Съгласно чл.130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. В конкретния казус исковата молба отговаря на всички формални изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК. При проверката относно нейната редовност АССГ не е установил допуснати нередовности, като основание за постановяване на крайния резултат, а на първо място е приел за недопустим предявения осъдителен иск поради неотмяна и непредявяване искане за отмяна на сочените от ищцата действия. Тези изводи не са съобразени с разпоредбата на чл.203, ал.4 от АПК, според която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразността на действието или бездействието са елемент от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане, което е основанието за отговорността на извършителя и чл.39, ал.2 от ЗЗЛД не предопределя задължително съвместно разглеждане, а дава допълнителна възможност на субектът на данни при желание да съедини различни средства на защитата на личните данни. Възприетото от АССГ основание за недопустимост, а именно че представяне в открито съдебно заседание по гр.д. в ОС-Търговище на документ от страна на пълномощник на „Еуропиън Сертификейшън анд Тестинг Инститют“ ЕООД, касаещ страна по съдебно дело, не може да доведе до нарушаване правото й на обработване на лични данни, е изцяло въпрос по съществото на спора а не по допустимост на претенцията. Изводът на съда, че в конкретния казус дадено твърдение на ищеца е самостоятелно основание за недопустимост на предявената от него искова претенция, не се обсъжда от настоящия състав. Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение