Определение № 161 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3222/2019 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Подадена е молба от М. Г. Г., С. Г. Ц., И. Г. Н., И. С. Г. и Ц. Н. Н. - петимата с адрес в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. М., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определение № 411 от 21 ноември 2019 г. по настоящото дело. Сочи се, че от мотивите на посоченото определение е видно, че се оставя без уважение искането на Т. М. Ц. за присъждане на разноски за частното касационно производство, но в диспозитива погрешно са посочени настоящите молители като претендирали разноски. В хода на производството по искането с определение № 57 от 5 март 2020 г. в правата на починалия на 04.12.2019 г. ответник по частната касационна жалба Т. М. Ц. са конституирани наследниците му по закон Н. Т. Й. и М. Т. Ц.. Конституираните лица са получили препис от молбата по чл. 247 ГПК, но не са изразили становище. К. съд установи, че с определение № 411 от 21 ноември 2019 г. по настоящото дело е изменено определение № 439 от 11 октомври 2019 г., постановено по настоящото дело, като искането на Т. Ц. за присъждане на разноски е прието за неоснователно, поради което е счетено, че предходното определение следва да се измени и искането се остави без уважение, но погрешно като лица, искали разноските, са посочени настоящите молители, вместо действително искалият разноски Ц.. При това положение искането е основателно и исканата поправка следва да бъде допусната. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,