Решение № 1253 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9869/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) чрез процесуален представител, срещу решение № 26261 от 01.08.2025г., постановено по административно дело № 3189/2025 г. от Административен съд София-град (АССг) в частта му, с която е отменено негово Решение № 1892/25.02.2025 г. в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на М. Ш. А. (неправилно посочено в решението отхвърляне на молба), непридружен непълнолетен. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като незаконосъобразно се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – М. Ш. А. (посочен в решението като М. А. Ш.) чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението в обжалваната му част. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в обжалваната му част при неправилно приложение на материалния закон. Решението в обжалваната му част е неправилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било Решение № 1892/25.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, оспорено от непридружения малолетен чрез процесуален представител, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С необжалваната и влязла в сила част от решението си АССг е отхвърлил оспорването срещу частта от решението относно статута на бежанец. За да отмени решението, в частта, с която е отказан хуманитарен статут (какъвто е диспозитивът на акта на председателя на ДАБ, а не както е възпроизведен от АССг), съдът приема, че А. е представител на уязвима група и административният орган не е отчел висшия интерес на детето, не е взел предвид насилието над цивилни и че детето е било свидетел на случващи се около него военни действия, поради което е нарушен чл. 6а ЗУБ. Незаконосъобразни са изводите на АССГ, че на детето може да се предостави хуманитарен статут на основания, различни от тези при пълнолетните. Както в чл. 9 ЗУБ относно хуманитарния статут, така и в чл. 15 Директива 2011/95/ЕС относно субсидиарната закрила, съдържат подобна хипотеза. Като основания за предоставяне на хуманитарен статут са посочени опасност от реални тежки посегателства, които са: 1.смъртно наказание или 2. екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От представените по делото доказателства се установява, че първите две хипотези не са налице. По отношение на третата хипотеза не е установено наличие на предпоставката "безогледно насилие", каквито мотиви е изложил подробно административния орган в отменената част от решението си и които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. В случая следва да бъде съобразено, че по данни на чужденеца майка му, брат му и две от сестрите му се намират в родното му място и за същите няма заплахи за живота и здравето им. Освен това в интервюто А. сочи, че е напуснал страната по решение на родителите си и никога не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия, за един ден е бил задържан от кюрдските сили, декларира, че не е заплашван лично и не му е оказано физическо или психическо насилие, от което не може да бъде направен извод за заплаха за живота или личността му. Заявеното от него, че е търсен от кюрдите и ако се върне го чака смърт е в противоречие с останалите му твърдения и установените обстоятелства по делото. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал доводите в административния акт относно приложимостта на чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност за водене на относително спокоен живот в другите части на Сирия, които не са под контрола на кюрдите, която хипотеза е основание за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав споделя извода на административния орган, че най- добрият интерес на детето е да е със семейството си, поради което неправилно АССг е приел наличие на нарушение на чл. 6а ЗУБ, а отделно от това към момента на изготвяне на съдебния акт чужденецът е навършил пълнолетие. Предвид изложеното решението на АССг в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу частта от решението на председателя на ДАБ, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение