Определение № 10773 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 176а от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Б. Е. Х., подадена чрез пълномощника адвокат А. Живков за изменение и допълване на определение № 8626 от 05.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8717/2025 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Ответната страна - директор на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС) - Министерство на вътрешните работи (МВР), представя отговор в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК, в който по подробно пледира за отхвърляне на молбата. Претендира присъждане на ново юрисконсултско възнаграждение. Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните: С постановеното по делото определение е обезсилено определение № 27837 от 20.08.2025 г. по адм. дело № 8675/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта с която е отхвърлено искане на Б. Х. за спиране на предварително изпълнение на заповед № З-420/18.08.2025 г. на директор на ДМОС - МВР и вместо това искането е оставено без разглеждане и производството по него е прекратено. За да постанови този резултат съдът е установил, че за оспорената заповед не е допуснато предварително изпълнение нито по силата на закона, нито с разпореждане по чл. 60 АПК, поради което отправеното от Х. искане за негово спиране е било недопустимо. С оглед окончателния изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в тежест на Х. и в полза на МВР е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, включително юрисконсултско възнаграждение, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Производството по разглеждане на искането за спиране на предварително изпълнение на заповедта е по повод подадена жалба от Х., а не заради поведение на ответния орган. Необосновано молителят се позовава на т. 5 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., тъй като производството по чл. 166 АПК не е обезпечително. Предвид горното, искането за изменение и допълване на постановеното по делото определение, в частта му за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съдът не дължи произнасяне по направеното ново искане на ответния орган за присъждане на второ юрисконсутско възнаграждение. Производството по чл. 176а АПК е акцесорно, а не е самостоятелно. То е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Способ е за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав,