Решение № 1450 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 4067/22.08.2025 г., постановено по адм. д. № 328/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен ревизионен акт № Р-22000123001337-091-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – „Риссман България“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22000123001337-020-001/14.03.2023 г., издадена от началника на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на „Риссман България“ ООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, са връчени екземпляри от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-2200123001337-092-001/14.09.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-2200123001337-091-001/13.12.2023 г. установени са допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 12 176, 66 лв., като след извършено прихващане е определен данък за внасяне в размер на 10 986, 82 лв. Допълнително установените задължения произтичат от корекции на декларираните резултати, вследствие начислен ДДС на основание чл. 86, във връзка к чл. 21, ал. 2, изречение второ и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС в размер на 331 105, 76 лв. по доставки към Rissman GmBH. В хода на ревизионното производство е установено, че Риссман България ООД е дружество, регистрирано съгласно българското законодателство със съдружници Rissman GmbH, Федерална Република Германия – чуждестранно юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в Република България и Бикей Продъкшан ООД. Установено е, че създаването на дружеството е вследствие инвестиция на немското дружество, свързана с изграждането на нова фабрика за производство на хартиени опаковки в землището на с. Нови Лески, чрез дъщерното си дружество Риссман България ООД. Риссман България ООД извършва услуги по асемблиране – сглобяване на луксозни хартиени опаковки по вид, задание и материали на клиента – ишлеме за германското дружество. Установено е, че ревизираното дружество поддържа персонал само с административни и контролни функции – има назначени 4 лица на трудов договор. Осъществява дейността си в помещения, собственост на Риссман България Холдинг ЕООД, с което има сключен договор от 27 април 2022 г. за наем на промишлена сграда. Има сключен и договор за наем на производствено помещение с друго дружество. Другият съдружник Бикей продакшън ООД развива търговска дейност със сходен предмет и притежава персонал и капацитет за извършване на посочените услуги. Подписан е и договор с Риссман България ООД, с който определен обем от дейностите са му превъзложени като подизпълнител. Установено е, че всички материали са собственост на основния възложител и се доставят от централата във Федерална Република Германия, подразделението му в Република Унгария или от това в Китай. До м. януари 2023 г. транспортните разходи са поемани от Бикей продакшън ООД, а в следващите периоди са изцяло за сметка на Риссман България ООД, като услугите са били възложени на Роуд прешъс солюшънс ЕООД, а впоследствие тези разходи са били префактурирани на Rissman GmbH. Установено е, че асемблираните изделия се складират в помещенията, наети от ревизираното дружество в очакване на реализацията им от основния възложител. Стоките се транспортират за сметка на крайните клиенти франко производствената база с. Ново Лески. Установено е, че Риссман България ООД е декларирало извършени облагаеми доставки към немското дружество с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с данъчна ставка 20%, както и доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Прието е, че доставките по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са за услуги по производство на луксозни хартиени опаковки по вид, задание и материали на клиента. От представените фактури е установено прилагането на нулева ставка, като основание е посочен чл. 21 от ЗДДС. Формиран е извода, че по отношение на декларираните доставки към немското дружество неправилно е приложена нулева ставка на данъка. Обоснована е приложимост на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС. Прието е, че мястото на изпълнение на доставките на процесните услуги е на територията на Република България, където немското дружество притежава постоянен обект. Съобразено е обстоятелството, че съобразно чл. 44 от директивата за ДДС, мястото на доставката на услугите се определя по отношение на лицето, което е техен получател. В процесния случай немското дружество има регистрация за целите на ДДС в Република България. Прието е, че за определяне на понятието постоянен обект следва да се съобрази и практиката на съда на Европейския съюз. Съобразно тази практика, за да бъде определен като постоянен, този обект следва да отговаря на изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси. Установено е, че внесените на територията на страната материали, собственост на немското дружество се съхраняват в обекти, експлоатирани от ревизираното дружество. Целият производствен процес е организиран в производствената база, собственост на ревизираното дружество, едноличен собственик на капитала на което е немското дружество. По отношение на притежаваните технически ресурси определящо е дали чуждестранното лице използва в свой интерес и по свое усмотрение такива, без значение е дали са собствени или наети. Прието е, че наистина по отношение на немското дружество не е установено наличието на кадрови ресурс, но е установено използването на административния капацитет на ревизираното дружество. Направен е извода, че немското дружество разполага в Република България със структура, която се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и с подходяща техническа структура, за да му позволи да получава в страната услугата по асемблиране на полуготови продукти. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт той е отменен като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е определил предмета на спора относно обстоятелството дали немското дружество разполага в страната с постоянен обект по смисъла чл. 44 от директивата за ДДС. Направен е извода, че установяванията на органите по приходите са формирани само поради факта, че немското дружество е едноличен собственик на капитала на българското дружество и поради обстоятелството, че количествата асемблирани продукти се следят посредством специализиран складов софтуер, инсталиран във фабриката в с. Ново Лески, собственост на немското дружество. Решението е неправилно. Спор между страните по отношение на фактите не е съществувал, същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Всъщност това са и единствените правилни установявания на първоинстанционния съд. Тази съдебна инстанция съобразява практиката на съда на Европейския съюз, която приема, че по отношение на концепцията за постоянен обект, всеки случай е много конкретен и се решава съобразно фактите, които следва да бъдат установени от съответната национална юрисдикция. В процесния случай е установено, че Rissman GmbH притежава 75 процента от дяловете на Риссман България ООД, поради което двете дружества са свързани лица. Останалите 25 процента от капитала на Риссман България ООД се притежават от Бикей продакшън ЕООД. Rissman GmbH е едноличен собственик на капитала на Риссман България холдинг ЕООД, което е собственик на индустриална сграда – фабрика за производство на опаковки от хартия в с. Ново лески. Rissman GmbH е учредено и съществуващо съгласно германските закони, с установена стопанска дейност във Федерална Република Германия. Установено е, че Риссман България ООД предоставя на Rissman GmbH услуги по изработка на ишлеме – асемблиране, сглобяване на луксозни хартиени опаковки по вид, задание и с материали на клиента. Възложител и единствен клиент на българското дружество е германското дружество. Българското дружество извършва и спомагателни дейности в полза на германското дружество, съпътстващи услугите по изработка на ишлеме, които се състоят в приемането, складирането и управлението на материалите, както и в съхраняването на готовите опаковки в складови помещения и предаването им за транспорт до клиентите на германското дружество. За услугите по изработка на ишлеме не е сключен договор между двете дружества. Установено е, че за нуждите на стопанската си дейност Риссман България ООД ползва под наем производствената сграда на Риссман България холдинг ЕООД в с. Ново лески. В тази производствена сграда е инсталирана машина за изработка на опаковки, произведена в Китай, машината е собственост на германското дружество и е предоставена на Риссман България ООД, за да я използва при изработката на опакови на ишлеме. С отделен договор за наем Риссман България ООД е наело от несвързано дружество допълнителни помещения и офиси, които ползва за производството. Риссман България ООД има наети по трудови договори 4 лица, които изпълняват контролни и административни функции – охранител, технолог, организатор производство и управител бизнес услуги. Установено е, че за изработката на опаковките на ишлеме ползва услугите на подизпълнител – Бикей продакшънн ЕООД, който притежава подходящ персонал и технически ресурси за осъществяване на дейностите по изработка на опаковките. Материалите за изработка на опаковките на ишлеме са собственост на възложителя германското дружество, който ги доставя на изпълнителя Риссман България ООД от централата във Федерална Република Германия, от свързаното дружество в Република Унгария, или от Китай. Установено е, че след пристигането им в страната те се съхраняват в наети от Риссман България ООД помещения до влагането им в производствения процес. Изработените готови опаковки, които са собственост на германското дружество остават на склад в Република България до реализацията им. Продукцията в процес на изработка и готовите опаковки се следят посредством специализиран складов софтуер, собственост на германското дружество, инсталиран във фабриката в с. Ново лески. Германското дружество използва германския си идентификационен номер по ДДС за предоставените му услуги от българското дружество. За доставките на услугите по изработка на опаковки българското дружество е издало на германското дружество фактури без начислен ДДС, тъй като счита, че мястото на изпълнение на тези доставки е във Федерална Република Германия, където получателят на услугите германското дружество е установил стопанската си дейност. Фактите по спора са правилно установени, значението на същите е определящо за разрешаването на правния спор, доколкото обстоятелството дали германското дружество притежава или не постоянен обект на територията на Република България е въпрос и на факти. Отговорът на въпроса дали данъчнозадълженият получател на услугите немското дружество поддържа постоянен обект на територията на Република България е решаващ за отговора на въпроса коя държава членка има правомощието да събере данъка за тези услуги. Спорът се отнася до приложимостта на чл. 44 от Директивата за ДДС, като следва да се съобрази, че мястото на доставките за данъчнозадължените лица се определя не по отношение на данъчнозадълженото лице доставчик на услугите, а по отношение на данъчнозадълженото лице, което е техен получател. Общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуги се съдържа в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, съответно чл. 44 и чл. 45 от директивата. И е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – когато получателят е данъчно задължено лице. При съобразяване на обстоятелството, че получателят на извършваните доставки на услуги е данъчно задължено лице, предвид чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, са възможни следните хипотези – първа хипотеза – мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В тази хипотеза за доставки с място на изпълнение извън територията на страната се прилага чл. 86, ал. 3 от ЗДС и данък не се начислява. Втората хипотеза е при доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, като за дружеството доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона. И третата хипотеза – при доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, тогава мястото на изпълнение на доставката е мястото, където се намира този обект. В процесния случай спорът е относно обстоятелството на наличието на постоянен обект на германското дружество на територията на Република България. Съобразява се обстоятелството, че понятието за постоянен обект е концепция на общностното право. Несъмнено практиката на съда на Европейския съюз приема, че всеки поставен въпрос е въпрос и на фактите, които трябва да бъдат установени от националната юрисдикция. Концепцията за постоянен обект е въведена от шестата директива за ДДС, без предвиждането на специални правила относно нейното разбиране и интерпретация. Концепцията за постоянен обект е обоснована с обстоятелството услугите да бъдат обложени на мястото, където са получени. Втората причина е свързана с принципа на неутралност на данъка. Както отбелязва в заключението си генералният адвокат по дело С-605/12, представено на 15 май 2014 г., зад тази нормативна уредба са две идеи – разпределянето на правомощията за данъчно облагане между държавите членки и избягването на несъразмерната административна тежест за данъчнозадължените лица. Съгласно постоянната съдебна практика седалището на стопанската дейност е водещият фактор на привързване. Друго място на установяване следва да се вземе предвид само тогава, когато връзката със седалището не води до решение, което е смислено от данъчна гледна точка или когато тя има за последица конфликт с друга държава членка. Поради това постоянен обект е налице само тогава, когато обектът на данъчнозадълженото лице се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелно извършване на доставки на съответните услуги. Член 44 от директивата за ДДС регулира мястото на доставката на услуги на данъчнозадълженото лице. Съгласно чл. 44 от директивата мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице действащо като такова е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. От своя страна, член 192а от директивата определя отговорността за данъка на данъчнозадължено лице, което има постоянен обект. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място, различно от мястото където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. Съобразява се и дял 11 от директивата, чл. 192а, съгласно който по смисъла на настоящия раздел данъчнозадължено лице, което има постоянен обект на територията на държавата членка, където е дължим данъкът се счита за данъчнозадължено лице, което не е установено в рамките на държавата членка, когато са изпълнени следните условия – извършва облагаема доставка на стоки или услуги на територията на тази държава членка, обектът, който доставчикът има на територията на тази държава членка не взема участие в тази доставка. Съгласно съображение 4 от Регламента за изпълнение 282/2011, за да се осигури еднаквото прилагане на правилата за определяне на мястото на облагаемата доставка следва да се изяснят някои понятия като място на установяване, на стопанска дейност, постоянен обект, постоянен адрес и обичайно местоживеене. Съобразяването със заключенията на съда на Европейския съюз, както и изборът на възможно най-ясни и обективни критерии би следвало да улесни прилагането на тези понятия на практика. Член 11 от регламента за изпълнение разделя концепцията за постоянен обект в две версии - постоянен обект за покупки и постоянен обект за продажби. Член 11, параграф първи от регламента е относно прилагането на постоянния обект по смисъла на чл. 44 от директивата, място на доставка на данъчнозадължено лице. Три са характеристиките на постоянния обект по чл. 11, параграф първи – достатъчна степен на постоянство, подходяща структура по отношение на човешките и техническите ресурси, способност да получава и да използва услугите, предоставяни му за собствени нужди. Определя се от теорията и практиката на съда на Европейския съюз като пасивен постоянен обект. Съгласно чл. 11, параграф първи от регламента за изпълнение, за прилагането на чл. 44 от директивата, постоянен обект е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по чл. 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Член 11, параграф втори от регламента има същата цел като параграф първи, но реферира към чл. 45 от директивата – мястото на доставка на лица, които са данъчно незадължени лица, по отношение на специалната разпоредба на член 56, параграф втори относно наемането на транспортни средства и чл. 192а, теорията го определя като активен постоянен обект. Съдържа същите две характеристики като чл. 11, параграф 1 – достатъчна степен на постоянство и подходяща структура по отношение на техническите и човешките ресурси. Третата характеристика е различа и е свързана с възможността да се предоставят услугите, които този обект доставя. Разликата между активния и пасивния постоянен обект е дали постоянният обект е в състояние да извършва облагаеми доставки или е в състояние само да получава доставки. Следователно чл. 11, параграф 1 въвежда проверката на обстоятелството дали данъчнозадълженото лице, на което се извършва доставката е в състояние да получи и използва услугите за свои собствени нужди, докато чл. 11, параграф втори въвежда проверка на обстоятелството дали данъчнозадълженото лице е в състояние да предоставя услугите, които доставя. Съгласно чл. 11, параграф втори, за прилагането на следващите членове постоянен обект означава всеки обект различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в чл. 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира. Съгласно чл. 53 от регламента за изпълнение, параграф първи, за прилагането на чл. 192а от директивата се взема предвид само постоянен обект, с който разполага данъчнозадълженото лице, когато същият е с достатъчно постоянен характер и подходяща структура по отношение на човешките и техническите ресурси, които му позволяват да извършва доставки на стоки и услуги, в които участва. Съгласно параграф втори, когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект на територията на държавата членка, където ДДС е дължим се счита, че този обект не участва в доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 192а, б. б от директивата за ДДС. Всъщност за първи път разграничението между параграф първи и втори на чл. 11 е направено в решението на съда на Европейския съюз по дело С-533/2022. Въпросът дали е налице постоянен обект по смисъла на чл. 44 от директивата трябва да се разглежда в зависимост от данъчнозадълженото лице, което е получател на услугите, докато за прилагането на другите разпоредби от тази директива, които се позовават на понятието за постоянен обект, той трябва да се разглежда в зависимост от данъчнозадълженото лице – доставчик на услугите. Това разграничение следва от текста на чл. 11, параграф 1 и 2 от регламента за изпълнение. От чл. 11, параграф първи следва, че прилагането на чл. 44 от директивата за ДДС, който се отнася до мястото на доставка на услуги, постоянният обект е дефиниран като всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочено в чл. 10 от регламента, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. За разлика от това за прилагането по-специално на чл. 192а от директивата за ДДС, който се отнася до определянето на лицето платец на данъка, постоянният обект съгласно чл. 11, параграф 2 означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, чиято престация осигурява. В процесния случай спорът не се отнася до режима на ДДС, приложим към доставката на услуги, извършвани от германското дружество в Република България. Наличието на постоянен обект на получателя на услугите предполага да е възможно да се установят човешки и технически ресурси, които са различни от използваните от дружеството доставчик за извършване на собствената му доставка на услуги и са предоставени на разположение на получателя на тези услуги, за да се осигури получаването и използването им в съответствие със собствените му нужди. В процесния случай, за да бъде прието, че германското дружество разполага с постоянен обект в Република България по смисъла на чл. 44 от директивата за ДДС, то трябва да разполага в Република България с постоянна структура, която се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и с подходяща от гледна точка на човешките и техническите ресурси, която му позволява в Република България услугите, предоставяни от българското дружество и да ги ползва за нуждите на своята стопанска дейност. Практиката на съда на Европейския съюз приема, че от изключителна компетентност на националния съдия е проверката на тези елементи, за да прецени дали германското дружество разполага в Република България с необходимите човешки и технически ресурси, които му позволяват да получава услугите, доставяни от българското дружество и да ги използва за целите на своята стопанска дейност. Съдът съобразява обстоятелството, че правно релевантен е фактът на осъществяването на активни облагаеми сделки, което е кумулативно свързано с понятието за постоянен обект. В тази връзка е определящо и решение на съда на Европейския съюз от 25 октомври 2012 по съединени дела С-318 и С-319/2011. Съдът съобразява решение от 4 юли 1985 г. по дело Berkholz, 168/84, решение от 2 май 1996 г. по дело Faaborg-Gelting Linien C-231?94, решение от 17 юли 1997 г. по дело Aro Lease C-190/95, решение от 20 февруари 1997 г. по дело DFDS C-260/95, решение от 7 май 1998 г. по дело Lease plan С-390/96, решение от 28 юни 2007 г. по дело Planzer Luxembourg c-73/06. Във всички тези решения съдът тълкува понятието постоянен обект или място на стопанска дейност във връзка с действително осъществени облагаеми сделки с цел определяне на мястото на облагането им. Съобразно постоянната съдебна практика най-полезният и водещ критерий за привръзка, за да се определи мястото на доставка на услуги е критерият за мястото, в което данъчнозадълженото лице е установило стопанската си дейност. Обратно, привръзката към постоянния обект на данъчнозадълженото лице представлява вторична привръзка, която дерогира от общото правило. Както и се посочи, що се отнася до понятието постоянен обект по смисъла на член 44 от директивата за ДДС, от самия текст на член 11, параграф първи от регламента за изпълнение следва, че то обозначава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на техническите и човешките ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Следователно, за да бъде прието, че данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект в държава членка, в която съответните услуги му се доставят, то трябва да разполага в нея със структура с достатъчно равнище на постоянство, която освен това е и подходяща да му позволи да получава в нея съответните услуги и да ги ползва за нуждите на своята стопанска дейност – в то3и смисъл решение на съда на европейския съюз от 29 юни 2023 г. по дело С-232/22. Квалифицирането като постоянен обект зависи от материалноправните условия, посочени в регламента за изпълнение, а именно в чл. 11 от него, които следва да бъдат преценени с оглед на действителното икономическо и търговско положение, като такова квалифициране не може да зависи само от правния статут на съответния субект. За да се приеме, че е налице постоянен обект в една държава, не е необходимо данъчнозадълженото лице да разполага в нея с нает от него персонал и със собствени материални ресурси. Како отбелязва генералният адвокат Maduro би се стигнало до неприемливи резултати, ако се приеме, че е налице постоянен обект само тогава, когато назначеният персонал е нает от самото данъчнозадължено лице. Биха се създали също така предпоставки за злоупотреби, ако дадено данъчнозадължено лице би могло да измести мястото на данъчното облагане на услуги от една държава членка в друга само вследствие на обстоятелството, че покрива нуждите си от персонал чрез различни доставчици на услуги. Не се изисква обектът да има собствен персонал и собствено техническо оборудване, доколкото той разполага с чуждо оборудване по начин, сравним с начина, по който разполага със своето собствено оборудване. Тази съдебна инстанция съобразява мотивите, по т. 45 от решението на съда на европейския съюз от 7 април 2022 г. по дело С-333/20, в които се приема, че да се подчини съществуването на постоянен обект на условието персоналът на този обект да е обвързан със самото данъчнозадължено лице с трудов договор и материалните средства да бъдат негови собствени би означавало от една страна да се приложи много ограничително критерият, предвиден чл. 11, параграф първи от регламента за изпълнение. От друга страна, такъв критерий не би бил в полза на по-голяма сигурност при определяне на мястото на данъчна привръзка на доставката на услуги, ако за прехвърлянето на данъчното облагане на доставка на услуги от една държава членка в друга, е достатъчно дадено данъчнозадължено лице да покрива нуждите си от персонал и материалните си нужди, като използва различни доставчици на услуги. В процесния случай, съобразно разрешението, дадено в т. 48 от посоченото решение на съда на европейския съюз следва, че ако се установи германското дружество разполага с техническите и човешки ресурси на българското дружество все едно, че са негови, следва да се приеме, че германското дружество разполага в Република България със структура, представляваща достатъчно равнище на постоянство и подходяща от гледна точка на техническите и човешки ресурси. Установените факти по спора, съотнесени към това разбиране правят възможен извода за наличието на постоянен обект. Rissman GmbH притежава 75 процента от капитала на Риссман България ООД. За нуждите на стопанската си дейност Риссман България ООД ползва под наем производствената сграда на Риссман България холдинг, на което дружество едноличен собственик на капитала е Rissman GmbH. Именно производствената сграда е собственост на това дружество, което от своя страна се притежава от Risman GmbH, което е направило и съответната инвестиция за изграждането й. Именно в тази производствена сграда е технически инсталирана и машината за изработка на опаковки, която е собственост на Rissman GmbH. Персоналът човешките ресурси и техническите ресурси за осъществяване на дейностите по изработката на опаковките се осъществяват от Бикей продакшън ЕООД. Последното дружество притежава 25 процента от капитала на Риссман България ЕООД. Процесът на изроботка на продукцията се следи посредством специализиран складов софтуер, собственост на Rissman GmbH, инсталиран в производствената база, до който има достъп българското дружество. Последващите доставки на българското дружество към клиентите се извършват от локацията и чрез активите на българското дружество. Съдът на Европейския съюз не дава определяща дефиниция на понятието – структура, характеризираща се с постоянство. Дефиницията за постоянен обект, съдържаща се в чл. 11 от регламента за изпълнение добавя и един времеви елемент – постоянният обект следва да се характеризира с достатъчна степен на постоянство. Въпросът, който се поставя е дали тази достатъчна степен на постоянство е свързана с броя, периода на сделки, осъществени от този обект или следва да се отчитат други фактори. Тук се поставя и въпроса дали изпълнението само по един договор, но който продължава дълъг период изпълнява критерия за достатъчна степен на постоянство. В тази връзка следва да бъде съобразено и заключението на генералния адвокат по делото Welmory, в което се посочва, че една единствена доставка на данъчнозадължено лице, действащо за друго данъчнозадължено лице, само по себе си не може да изпълни критерия за постоянен обект. Следвайки този критерий, с оглед на броя на осъществените доставки в процесния случай следва да се приеме изпълнението на този критерий. Следва да се приеме за изпълнен и вторият критерий, посочен в решението на съда на европейския съюз, т. 31, а именно наличието на постоянен обект, характеризиращ се със структура, която може от гледна точка на човешките и техническите ресурси да му позволи да получава доставката на стоки и услуги и да ги ползва за собствените нужди на дейността си. Българското дружество участва пряко в продажбата на опаковките на германското дружество. За да се приеме, че е налице постоянен обект в една държава не е необходимо данъчнозадълженото лице да разполага в нея с нает от него персонал и със свои собствени материални ресурси. В този смисъл и заключението на генералния адвокат по дело С-605/12 Следователно първото данъчно задължено лице германското дружество, което е установило седалището на своята икономическа дейност във Федерална Република Германия и се ползва от услуги, доставени му от второ данъчно задължено лице, установено в Република България, разполага на територията на Република България с постоянен обект по смисъла на чл. 44 от директивата за ДДС, с оглед определяне на мястото на облагане на тези услуги, като този обект се характеризира с достатъчна степен на постоянство и подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, която му позволява да получава доставки на стоки и услуги и да ги ползва за целите на своята икономическа дейност. При съобразяване на така направените фактически и правни изводи, решението на първоинстанционния съд е неправилно, следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Риссман България ООД срещу ревизионен акт № Р-22000123001337-091-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз. В поредица от свои решения съдът на европейския съюз се е произнесъл по въпроса кога едно данъчнозадължено лице поддържа постоянен обект в държава членка, различна от тази, в която е неговото седалище. Във всяко едно от решенията си съдът посочва важността на осъществилите се факти по конкретния случай, които могат и трябва да бъдат установени единствено от съответната национална юрисдикция. Насоките, дадени в посочените решения са достатъчни за решаване на спора, съобразен с установените факти Искане за присъждане на разноски е направено от касационния жалбоподател, същото е основателно с оглед на изхода на спора, но не и по отношение на неговия размер. Следва да се съобрази обстоятелството, че в касационната жалба оплакванията са напълно възпроизведени и идентични на решението на решаващия административен орган. За разлика от проявената процесуална активност на ответника по спора, който изключително подробно и аргументирано е изложил своето разбиране по процесния случай, при правилно и изключително вярно излагане на всеки един от фактите по спора. На касационния жалбоподател следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции общо в размер на 2000 евро и внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 865, 16 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение