Определение № 43 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 485/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК. С определение № 60179 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 4619/2021 г. на ВКС, II-ро г.о., е оставена без разглеждане подадената от С. Ц. А. молба за отмяна влязлото в сила решение № 113 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г. на ОС-Пазарджик, с което е потвърдено постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2021 г. по изп. д. № 33/2011 г. на ДСИ при РС-Велинград, както и за отмяна на самото възлагателно постановление. Оставено е без уважение искането на С. А. за спиране на изп. д. № 33/2011 г. на ДСИ при РС-Велинград Съставът на ВКС е приел, че производството по молбата за отмяна е недопустимо, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане. Съдът се е позовал на т. 3 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Молбата е приета за недопустима и поради това, че молителят е обосновавал твърдението си за наличие на основания за отмяна с обстоятелството, че е нарушено правото на защита на трети лица в производството по изпълнителното дело и в производството по в. гр. д. № 575/2021 г ., а не на свои собствени права. Прието е, че въз основа на подобни твърдения молбата за отмяна на постановлението за възлагане би следвало да бъде подадена по реда на чл. 304 ГПК от онова лице, чиито права са засегнати от нарушението. Прието е също, че останалите твърдения в молбата касаят права, чиято защита молителят е следвало и е могъл да реализира по пътя на обжалването на съответните действия на съдебния изпълнител, но не и по пътя на отмяната по чл. 303 ГПК. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от С. Ц. А.. Жалбоподателят сочи, че е искал отмяна не само на влязлото в сила решение № 113 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г. на ОС-Пазарджик, но и на влязлото в сила възлагателно постановление от 03.06.2021 г. по изп. д. № 33/2011 г. на ДСИ при РС-Велинград, а съставът на ВКС не изложил мотиви защо оставя молбата му без разглеждане и в тази част. Счита, че тази молба е процесуално допустима и че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив по искането за отмяна на възлагателното постановление. Позовава се на практика на ВКС, според която способът за отмяна по чл.303 и сл. ГПК е приложим и спрямо възлагателните постановления. Позовава се и на практика на ВКС, че неизпълнението на задълженията на съдебния изпълнител да уведоми ипотекарния кредитор за описа и проданта са основание за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане. Счита също, че разрешението на т. 3 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо в настоящия случай, тъй като то се отнася само за изрично изброените в мотивите случаи на обжалване на действия на съдебния изпълнител и постановените решения по тях. Счита за неправилен извода на съда, че третите лица могат да подадат молба по чл.304 ГПК. Посочената разпоредба имала предвид само случаите на необходимо другарство, а настоящият случай не бил такъв. Настоящата молба за отмяна се основавала на чл.303, ал.1, т.5 ГПК и затова нарушението на правата на третите лица било посочено като цялостен порок на изпълнителното производство, който влияе не само на правата на длъжника, но и на взискателя, ипотекарния кредитор и съпруга недлъжник. Иска отмяна на обжалваното определение и произнасяне по съществото на молбата за отмяна. Иска също така спиране на изпълнителното дело до окончателното произнасяне по молбата за отмяна. Ответникът в производството „Колект БГ“ АД оспорва частната жалба. Счита, че тя е просрочена, а по същество - неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл.274, ал.2, предл.2 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника „Колект БГ“ АД, че частната жалба е просрочена. Съобщението за постановяване на обжалваното определение № 60179 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 4619/2021 г. на ВКС, II-ро г.о. е връчено на С. А. на 29.11.2021 г., а частната жалба е подадена по пощата на 01.12.2021 г., в законния едноседмичен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предходният тричленен състав на ВКС е изложил три групи съображения за недопустимост на молбата за отмяна. Само първото съображение, основано на т. 3 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е свързано с искането за отмяна на влязлото в сила решение № 113 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г. на ОС-Пазарджик, постановено по жалба срещу постановлението за възлагане от 03.06.2021 г. Останалите две групи съображения – че молителят недопустимо заявява чужди права, както и оплаквания за незаконосъобразност на изпълнителни действия, се отнасят и за двете искания за отмяна - на съдебното решение и на възлагателното постановление. Следователно съставът на ВКС е мотивирал както отказа си да допусне до разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, така и отказа си да допусне до разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане. И по двата отказа е постановен изричен диспозитив. Законосъобразен е изводът на съда, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 113 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г. на ОС-Пазарджик, постановено в производство по чл.435, ал.3 ГПК, попада в приложното поле на т. 3 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално недопустима. Този извод произтича пряко от мотивите и диспозитива на т.3, която разглежда именно влезли в сила решения, постановени в производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК, каквото е именно решението по в. гр. д. № 575/2021 г. на ОС-Пазарджик. Тези решения не подлежат на отмяна по чл.303 и сл. ГПК. На следващо място – изпълнителното производство се развива по правила, различни от правилата на исковото производство. Разпоредбите на чл.215-217 ГПК за другарството не се прилагат в изпълнителното производство. Затова няма как да се обоснове поддържаното от жалбоподателя становище, че нарушението на правата на третите лица е цялостен порок на изпълнителното производство, който влияе не само на правата на длъжника, но и на взискателя, ипотекарния кредитор и съпруга недлъжник, а оттук нарушаването на техните права е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК по молба, подадена от ипотекарния длъжник, чийто имот е бил изнесен на публична продан. Изпълнителното производство включва различни изпълнителни способи, всеки от които представлява съвкупност от изпълнителни действия – в този смисъл мотивите на т.2 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК. Участници в конкретния изпълнителен способ, освен основните лица, от името на които и срещу които се образува изпълнителното производство – взискател и длъжник, могат да бъдат и трети лица, като например присъединени взискатели, трети лица, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на чужд дълг, съпругът недлъжник, лица, внесли задатък до последния ден на проданта, трети лица, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират в тяхно владение или трети лица, които са били във владение на присъдения имот преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, а също и съсобственици на изнесен на публична продан имот, които упражняват права по чл.354, ал.1, вр. чл.505, ал.2 ГПК. Всички тези лица имат право да обжалват съответните изпълнителни действия съобразно чл.435 ГПК и чл.503, ал.3 ГПК. Солидарните длъжници обаче по принцип не са в кръга на лицата, които имат самостоятелни права в изпълнителното производство. Когато по молба на взискателя изпълнителното производство е насочено само срещу един от длъжниците, останалите солидарни длъжници не участват в изпълнителните действия и не могат да ги обжалват, защото нито правата им се засягат от тези действия, нито те имат качеството на процесуални субституенти. Единствено ако солидарен длъжник изпълни повече от своята част от дълга, той може да се суброгира за тази част в правата на удовлетворения взискател по реда на чл.429, ал.1 ГПК, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД и по този начин става участник в изпълнителното производство. От своя страна съпругът недлъжник е страна в изпълнителното производство само доколкото упражнява права по чл.502 – чл.506 ГПК. По изложените съображения законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че молба за отмяна на влязлото в сила решение № 113 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г. на ОС-Пазарджик и влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2021 г. по изп. д. № 33/2011 г. на ДСИ при РС-Велинград, не може да подава лице, което не обосновава свои засегнати права в качеството му на участник в изпълнителното производство, а твърди нарушено правото на защита на трети лица – солидарни длъжници и съпруг-недлъжник. Както бе посочено, солидарните длъжници, ако са суброгирани в правата на удовлетворения взискател по реда на чл.429, ал.1 ГПК, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД, имат самостоятелно право на участие в изпълнителното производство и могат сами да бранят това право с всички допустими средства. Същото важи и за съпруга-недлъжник. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС, свързана с виждането, че постановлението за възлагане на недвижим имот може да бъде предмет на производство по отмяна по чл.303 и сл. ГПК, няма пряко отношение към поставения в настоящото производство правен въпрос дали молбата за отмяна на процесното възлагателно постановление е процесуално допустима, при положение, че е подадена от лице, което се позовава на нарушения при извършване на публичната продан, засягащи трети лица – солидарни длъжници и съпруг недлъжник, а освен това атакува с молбата влязло в сила решение, постановено в производство по чл.435 ГПК. Същото се отнася и конкретно за решение № 81 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 353/2014 г., II г. о., което разглежда съвсем различна хипотеза на молба за отмяна, подадена от лице, което незаконосъобразно не е било конституирано като присъединен взискател. Лице, което е имало качеството на присъединен взискател, но не е било конституирано в изпълнителното производство, има собствено право, което може да брани, но настоящият случай не е такъв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,