Определение № 280 от 14.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3778/2016 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат А. – в качеството му на процесуален представител на В. М. Г., касатор в производство по чл.290 от ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 94 от 15.06.2017г., като му бъдат присъдени установените като реално извършени разноски в общ размер от 3 315лв., от които 2 655лв. за адвокатско възнаграждение и 660лв. за държавна такса. Счита, че искането е направено своевременно и на основание чл.81 ГПК посочената сума следва да бъде присъдена. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена за искането на 7.08.2017г. /чрез процесуалния представител/ и в предоставеният й срок, не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира направеното искане за неоснователно като преждевременно, пред вид изхода от спора и разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Съображенията: В случая, с постановено решение № 94 от 15.06.2017г., ВКС е отменил въззивно решение № 564 от 28.03.2016г. по в.гр.д.№ 3505/2014г. на Апелативен съд С. и отмененото с него решение на КОС и е върнал делото за ново разглеждане, с дадени указания. В тази хипотеза, съгласно цитираната норма на чл.294 ал.2 ГПК, съдът не се произнася по разноските, тъй като същите /разноските по водене на делото във Върховния касационен съд/ следва да бъдат присъдени от съда, на който делото е върнато за повторно разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение