Решение № 11196 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2012 г.

Решение № 11196 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, срещу решение № 4613 от 9.08.2012 г. по адм. дело № 9339 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Пролан" ЕООД е изменен ревизионен акт № 2001008529 от 2.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София под № 1602 от 17.09.2011 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като неправилно, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Пролан" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Росен Русков. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001008529 от 2.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София под № 1602 от 17.09.2011 г. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагане на ЗДДС за ревизирани периоди от 12.11.2008 г. до 31.05.2010 г. и по прилагането на ЗКПО за ревизиран период 12.11.2008 г. -31.12.2009 г. Ревизията е осъществена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи, за което ревизирания субект е уведомен, съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подал декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Органът по приходите е извършил анализ на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК относно определянето на данъчната основа. С ревизионния акт е определено задължение за ДДС в общ размер от 10 684.91 лв. и за корпоративен данък в размер на 2 519.10 лв. за финансовата 2009 г., както и лихви за забава. При обжалването по съдебен ред ревизионният акт е изменен като задължението за ДДС за данъчни периоди м. 02., м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г. и от м. 01.2010 г. до м. 04.2010 г. са определени общо в размер на 4 199.00 лв. - ДДС и в размер на 753.00 лв. - корпоративен данък. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, приложените правни разпоредби, събраните доказателства и възраженията на дружеството - жалбоподател. Направен е извод за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт относно определените с него размери на задълженията за ДДС за посочените периоди и за корпоративен данък за 2009 г. По делото не е бил спорен фактът, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за да се осъществи ревизията по особения ред затова. Основният спорен момент е формирането на данъчната основа и конкретно установяването на действително осъществяваната от дружеството дейност, в резултат на която са реализирани приходи. По делото не се спори, че ревизиращия екип е иззел при ревизията освен счетоводни документи като дневника за продажби за отделните данъчни периоди, съответните на тях справки-декларации по ЗДДС, месечните отчети на фискалното устройство в двата обекта на дружеството и тетрадки, водени от касиерките за двата вида услуги, извършвани от дружеството - доставка на интернет услуги и каза за разплащания на битови сметки чрез системата Easy Pay. Освен това е снета информация от наличния компютър на проверявания обекта на ул. "Симеоновско шосе" № 209 на хартиен носител за плащане на услугите. В ревизионното производство са констатирани различи между месечните отчети по фискалното устройство, приложени в книгите и сумите, отразени в дневника за продажби като "продажби по касов апарат". Административният съд е приел, както беше посочено по-горе, че актът е частично незаконосъобразен по отношение размерите на задълженията, които е намалил, като се е позовал на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Касационното възражение е насочено именно към тази част на съдебния акт, понеже експертът се е обосновал с допуснати грешки в ревизионния акт като например дублиране на имена, съответно суми, платени в рамките на конкретен част, минута и секунда, като дублиранията са повече от два пъти. Според този експерт дублираните суми следва да се приспаднат от неосчетоводените приходи. Касаторът застъпва становището, че установената в хода на ревизията разлика между сумата, декларирана в дневника за продажби по издадени касови бележки от ЕКАПФ и сумата, посочена в иззетите компютърни разпечатки е определена като извършени услуги, за които няма касови бележки и представляват укрит приход за отделните периоди. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение се явява правилно постановено, като посоченото възражение по естеството си представлява оспорване на съдебно-счетоводната експертиза и подхода на експерта по нея при изготвянето й. В касационната жалба не се съдържат аргументи относно базата данни ползвана от същия, пореже и административният орган е ползвал същата, поради което следва да се отчете като пропуск от страна на касатора да я оспори заключението, понеже по естеството си същият оспорва методиката на неговата работа. Следва да се направи уточнение, че в съдебно заседание от 21.05.2012 г. вещото лице изрично е заявило, че ревизиращият екип не е взел предвид извършени плащания на ревизираното лице по банков път. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по направените от адв. Р. Русков възражения в съдебно заседание и писмените му бележи относно незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт, понеже това от една страна се явява безпредметно с оглед изхода от спора, а и същият няма процесуалното качество касационен жалбоподател. При този изход от делото на касатора не се следват съдебни разноски, а ответната страна не е поискала такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение