Определение № 10466 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2026 г.

ВАСВторо отделение21.10.2026 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 907 от 08.07.2026г., постановено по адм. д. № 290/2026г. по описа на Административен съд – гр. Монтана. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър. Образувано е по частна жалба на П. Н. Н. от гр. Вършец, приподписана от адв. Тушев, против определение № 907 от 08.07.2026г., постановено по адм. д. № 290/2026г. по описа на Административен съд – гр. Монтана, с което на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № КД – 14 – 12 - 243 от 02.09.2013г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Монтана, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ за ПИ идентификатор № 12961.422.68 /за който е отреден УПИ XXXI - 50/ и ПИ идентификатор № 12961.422.70 с НТП за улица, състоящо се в нанасяне като имотни граници регулационните граници на УПИ XXXI – 50, кв. 2 по ПУП за УПИ XIII – 50, кв. 2 по действащия регулационен план на гр. Вършец и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени съдопроизводствените нарушения и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес за тях от оспорване на заповедта, тъй като твърди, че като собственик на ПИ идентификатор № 12961.422.57 по КККР на гр. Вършец, за достъп до който се използва улицата с идентификатор № 12961.422.70 има правен интерес от оспорването. Излага и съображения за неправилност на извода на съда за това, че тъй като не е вписан в кадастралния регистър, за него не е налице право на жалба. Поради това иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски. Ответникът по частната жалба Началникът на СГКК – Монтана не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение състав на АС – гр. Монтана е приел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на ПИ идентификатор № 12961.422.57 по КККР на гр. Вършец. Посочил е и че с оспорената азаповед е одобрено изменение на КККР за ПИ идентификатор № 12961.422.68 и ПИ идентификатор № 12961.422.70, изразяващо се в нанасяне като имотни граници регулационните линии на УПИ XXXI – 50 както към съседния УПИ XIII – 50, кв. 2, така и към улицата, която е ПИ с идентификатор № 12961.422.70. Приел е в тази връзка, че засегнатите от изменението имоти са ПИ идентификатор № 12961.422.68 със собственик ЕТ „П. Денков“ и община Вършец, като собственик на имота, отреден за улица. Позовал се е на разпоредбата на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, очертаваща кръга на лицата, които са заинтересовани от обжалването на изменение на кадастралната карта, а именно собствениците и носителите на други вещни права, засегнати от изменението. Приел е, че имота на жалбоподателя не е засегнат от процедираното изменение, поради и което в тази връзка е обосновал, че за него не е налице правен интерес от обжалване на заповедта. Позовал се е и на стара съдебна практика, като е приел, че право на жалба имат само лицата, които са записани в кадастралния регистър, а невписаните такива нямат право на жалба. Посочил е, че невписаните собственици в регистъра към одобрената кадастрална карта не разполагат с право на жалба, тъй като кадастърът има действие само по отношение на вписаните такива. Приел е, че на невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, защото не засяга техни права. Поради това е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е законосъобразно. На първо място неправилен е извода на съда, че само вписаните в кадастралния регистър лица имат право на жалба. В случая е налице издадена заповед, с която е изменена кадастралната карта. Поради и това с право на жалба срещу този административен акт разполагат всички лица, които се легитимират като собственици или носители на ограничени вещни права върху имота/имотите, предмет на изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, със съответен валиден документ за собственост, без значение дали са вписани в кадастралния регистър или не. Този извод следва по аргумент от легалното определение, дадено в § 1, т. 13 ДР на ЗКИР (редакция към момента на издаване на заповедта), според която заинтересувани лица, които могат да обжалват заповедта за изменение на КК и КР, са собствениците или носителите на вещни права върху имотите, които се засягат от изменението. Основният спорен в случая въпрос е дали имота, собственост на жалбоподателя е засегнат от изменението на кадастралната карта, одобрено с оспорената заповед. Тук е правилен извода на съда, че имота на жалбоподателя не е засегнат от това изменение, тъй като в случая засягането на ПИ идентификатор № 12961.422.70 – [улица]е само и единствено в частта пред ПИ идентификатор № 12961.422.68, доколкото с процедираното изменение и в тази част като имотни се нанасят регулационните граници на съответния му УПИ XXXI – 50, кв. 2 по регулационния план на гр. Вършец. Имота на жалбоподателя не граничи с посоченото изменение и е отдалечен от него с повече от три имота. Съответно е правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица по § 1, т. 13, тъй като собствения му имот не е засегнат от процедираното изменение. Поради това е правилен извода на съда за недопустимост на оспорването. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

Цитирани разпоредби

8