Определение № 18 от 08.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2504/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лоза Ракитница“ ООД – [населено място], срещу определение №368 от 01.10.2020г., постановено по ч.т.д.№1484/2020г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Лоза Ракитница“ ООД срещу определение №1194 от 20.05.2020г. по ч.гр.д.№1309/2020г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е прието, че не е допустимо касационно обжалване на определението на САС, с което е потвърдено определението от 30.01.2020г. по гр.д.№1203/2016г. на СГС за оставяне без уважение искането за встъпване в производството на „Лоза Ракитница“ ООД като трето лице-помагач, е неправилно. Сочи се, че с отказа да се допусне встъпване на трето лице в производството по висящ иск на практика се прегражда неговата защита срещу регресивна права на подпомаганата страна, което обуславя наличието на хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение, потвърждаващо определение за отказ да бъде конституирано трето лице-помагач. Иска се отмяна на обжалваното определение на ВКС с указания за конституиране на „Лоза Ракитница“ ООД като трето лице-помагач на ищците в производството по гр.д.№1203/2016г.на СГС, І-9 състав. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение №1194/20.05.2020г. по ч.гр.д.№1309/2020г. на САС, ГК, 2 с-в, е потвърдено определение от 30.01.2020г. по гр.д.№1203/2016г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на „Лоза Ракитница“ ООД да встъпи на основание чл.218 ГПК като подпомагаща страна на ищците в производството по делото. С обжалваното пред настоящия състав определение №368/01.10.2020г. по ч.т.д.№1484/2020г. на ВКС, касационният състав е оставил без разглеждане частната касационна жалба на „Лоза Ракитница“ ООД срещу определението на САС като е посочил, че с оглед задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в т.9.А от ТР №1/2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, не е допустимо касационно обжалване на определението на въззивния съд. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения. Недопустимостта за касационно обжалване на определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето-лице помагач, е прогласена в т.9.А от ТР №1/2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК. В мотивите към тълкувателното решение е посочено, че това определение нито е в кръга на определенията по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, доколкото решението няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна, нито попада в хипотезата по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. Без значение за допустимостта на частната касационна жалба на „Лоза Ракитница“ ООД е обстоятелството, че в определението на САС е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване, тъй като недопустимостта на касационното обжалване произтича от постановките в тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение