Определение № 107 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 101/2026 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Ц. И. К., чрез адв. В. Я., е подала касационна жалба срещу въззивно решение № 1308/12.11.2025 г. на Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 2392/2024 г. С него е обезсилено решението на първостепенния Софийски градски съд по гр.д. № 4013/2019 г. и производството по делото е прекратено, като ищцата К. е осъдена да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски. Ц. К., чрез адв. Я., е направила искане за спиране на предварителното изпълнение на въззивния съдебен акт. То е неоснователно, защото САС не се е произнесъл по съществото на спора. Единствено съдебният акт в частта за разноските се ползва с изпълнително основание, но в тази част невлязлото в сила решение на въззивния съд не подлежи на предварително изпълнение, поради което няма и какво да бъде спирано. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на изпълнение подлежат осъдителните въззивни решения, макар и невлезли в сила, но съдебният акт в частта за разноските има характер на определение и не попада в хипотезата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение