Определение № 50021 от 27.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2037/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. В., чрез адв. Н. М. срещу определение № 129 от 23. 03. 2021 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 268 по описа на съда за 2020 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че на процесуалния представител на ищеца в производството в случай, че страната е материално затруднено лице, както и в случая, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на делото и при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случай, че това е посочено като основание в договора за правна защита и съдействие между адвоката и клиента му, независимо от обстоятелството, че същият договор съдържа и уговорка за размер на дължащо се по делото адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждането на разноски, съобразно изложеното. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е недопустима, поради липса на предмет. С постановеното по т.д. № 2038/21 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о. решение по съществото на спора, е отменено въззивното решение, молбата за изменението на което в частта за разноските е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение, и е разпределена отговорността за разноски между страните, съобразно с изхода на делото в касационната съдебна инстанция, поради което и частната жалба, по която е образувано настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия