Определение № 495 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1957/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 95 ал.5 ГПК. Образувано е по частна жалба от изпълнителния директор на [фирма] –гр.Б.“ срещу определение от 07.07.2016 г. на Апелативен съд-София по ч.гр.д. № 1236/2016 г., с което е постановен отказ от предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба подадена от същото дружество срещу определение на същия съд по същото дело, с което е потвърдено разпореждане № 459/19.12-2026 по т.д. № 63/2016 на ОС-Враца за връщане на ЧЖ, постановено по същото дело на 08.06.2016 г.. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на съда е счел, че жалбоподателят в качеството си на търговско дружество-ЕАД и ищец в производството по отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ не разполага с възможност да се ползва от предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 и следващите ГПК, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска помощ във връзка със задължителното приподписване на ЧКЖ от адвокат,съгласно чл.284 ал.2 ГПК. Решаващият състав се е позовал на изричната разпоредба в специалния закон-чл.24 т.3 от ЗПрП, която изключва предоставянето на правна помощ по търговски дела. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. споделя изцяло изводите на състава на АС постановил обжалвания акт, тъй като същите са напълно съобразени с цитираната нормативна уредба. Видно от предмета, страните и основанието на иска по чл.327 ТЗ става въпрос за производство по търговски спор. Този вид искове се разглеждат по реда на глава 32 ГПК –търговски спорове,съгласно чл.365 т.1ГПК във връзка с чл.286 ал.1 ТЗ .Съгласно чл.24 т.3 от ЗПП, се изключва предоставянето на правна помощ, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска помощ, по търговски дела, при положение,че страната ,кандидатстваща за правна помощ е юридическо лице-търговско дружество. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди, поради което