Определение № 456 от 27.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 357/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ДЛВ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 653 от 17.10.2022 г. по т. д. № 824/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, V-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 411/16.06.2022 г. в частта за разноските, чрез тяхното намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че определението е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, предвид наличието и на двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 78, ал. 5 ГПК – прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и искане на насрещната страна за намаляването му на това основание. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът по жалбата – СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Сочи, че възражение за прекомерност не е било направено, както и че липсва прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед обжалваемия интерес от 192 751.30 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Видно от протокола от публичното съдебно заседание, проведено по в. т. д. № 824/2021 г. на 09.11.2021 г., пълномощникът на ДЛВ ЕООД изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност относно адвокатското възнаграждение на насрещната страна, уговорено и заплатено в размер на 6 820.80 лв. с ДДС. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, с решението на САС жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община сторените в този размер разноски. По жалба на ДЛВ ЕООД въззивното решение не е допуснато до касационна проверка с определение по к. т. д. № 358/2023 г. на ВКС, II т. о. С оглед липсата на отправено до съда искане по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК в срок до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, съдът не може да преценява дали е налице прекомерност, която да доведе до намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Доводите на жалбоподателя за наличието на всички посочени в чл. 78, ал. 5 ГПК предпоставки за намаляване на възнаграждението, заплатено за защитата на насрещната страна, не се подкрепят от данните по делото, поради което и молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователна. Предвид горното постановеното в същия смисъл определение по чл. 248 ГПК е правилно – обосновано и законосъобразно - и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение