Определение № 204 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 456/2012 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Агенцията за хората с увреждания срещу решение от 11.01.2012 г. и решение от 17.02.2012 г., постановени (последното – по реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК и инкорпориращо се в първото) по въззивно по гр. дело № 13020/2011 г. на Софийския градски съд, с които, при постановена частична отмяна на отхвърлително решение от 04.07.2011 г. по гр. дело № 53022/2009 г. на Софийския районен съд, са уважени предявени от А. С. С. срещу жалбоподателя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на ищеца („прекратяването на трудовото правоотношение” между страните), извършено със заповед № 0023/4474-02.10.2009 г. на изпълнителния директор на агенцията-жалбоподател, ищецът е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „заместник-изпълнителен директор” на агенцията-жалбоподател и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата 5 888.16 лв. – обезщетение за периода 02.10.2009 г. – 02.04.2010 г. за оставането на последния без работа след незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която е присъдено обезщетението. С касационната жалба е направено и искане от жалбоподателя, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК ВКС да спре изпълнението на въззивното решение. Това искане е неоснователно. В частта му, с която са уважени конститутивните искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, въззивното решение има конститутивно действие, то не е осъдително в тази му част и поначало не се ползва с изпълнителна сила. Постановяване спиране на изпълнението на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК е безпредметно и по отношение осъдителната част на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 2, предл. 2 от ГПК, срещу държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, а агенцията-касатор е държавно учреждение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Ето защо спрямо него изпълнение преди влизането в сила на съдебното решение не се допуска, дори в случаите на специално предвидените изключения по чл. 242, ал. 1 от ГПК, поради което сумите по двата издадени от въззивния съд изпълнителни листа (отделно за главницата от 5 888.16 лв. и отделно за законната лихва върху нея) не могат да бъдат събрани принудително от бюджетната му сметка. В случай, че спрямо жалбоподателя се предприемат действия по изпълнение, той следва да ги атакува по друг ред. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение