Определение № 281 от 21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3989/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената от Т. И. С. чрез адвокат И. Л. и от адвокат И. В. от САК частна жалба с вх.№ 6260 от 28.05.2015 г. срещу определение № 162 от 08.05.2015 г. по гр.д.№ 90/2015 г. по описа на ВКС, ГК, Трето отделение. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Извършена е размяна на книжа, като по делото не е постъпил отговор от насрещните страни – Софийски районен съд и Прокуратура на Република България. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Преди да пристъпи към разглеждането й по същество, съдът констатира, че спорен по случая е въпросът попадат ли в приложното поле на отмяната по чл. 303 – чл. 309 ГПК съдебните актове, с които се присъждат разноски, имащи характер на определения. Същевременно, понастоящем предмет на разглеждане от ОСГТК е тълкувателно дело № 7 от 2014 г., в предмета на което е включен и въпросът „Кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК ?”. Последното налага производството по настоящото дело да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по посочения въпрос. Воден от изложеното и съобразявайки се с разясненията по ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/2013 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение