Определение № 194 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7650/2013 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на А. И. А. и на В. К. А. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 1039/ 13.06.2012 г. по гр. д. № 958/ 2012 г, с което Пловдивски окръжен съд след частична отмяна на решение № 87/ 09.01.2012 г. по гр. д. № 6974/ 2011 г. по описа на Пловдивския районен съд е осъдил А. И. А. и В. К. А. да възстановят стоманобетонния трегер над вратата на таванско помещение № 3 в сградата на [улица] [населено място]. Молителите обосновават своето искане с твърденията, че след като са получили поканата за доброволно изпълнение, са възложили и са се снабдили с конструктивно становище от инж. И. П., изготвено по два чертежа и изчислителна записка от инж. Б.. Молителите А. намират за нови и от съществено значение по делото обстоятелствата, установими чрез представените частна експертиза, чертежи и изчислителна записка. Ответникът по молбата Н. М. Н. възразява, че молбата следва да се третира като просрочена, защото липсват твърдения, респ. доказателства за спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че искането за отмяна на влязлото в сила решение е обосновано с основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда тримесечен срок за надлежно сезиране с такова искане и той започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Единствената хипотеза, която изключва задължението на молителя да твърди и да докаже спазването на законния срок, е когато в неговите граници е подадена молбата с искането за отмяна на влязлото в сила решение. С определение № 57/ 26.03.2013 г. по гр. д. № 907/ 2012 г. ВКС, ІІ ГО не допуска въззивното решение до касационно обжалване. Това е датата на влизането му в сила (чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК). Двете молбите за отмяна по реда на извънредния способ за контрол са от 10.09.2013 г. и от 20.09.2013 г, т. е. далече след 26.06.2013 г. И в двете липсват твърдения, респ. доказателства за спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд е длъжен да ги третира като просрочени. При този изход на производството в тежест на А. следва да се възложи хонорарът, който ответникът по молбата е платил, за представителството от адвокат в настоящото производство (аналогия с чл. 78, ал. 4 ГПК).