Определение № 122 от 28.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1427/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищците Ф. А. С., С. С. А. и представляваните от нея малолетни деца С. Р. Ф., А. Р. Ф., Г. Р. Ф., А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С. и на ответника ЗК [фирма] срещу Решение № 510/6 март 2017 г. по в.гр.д.№ 4916/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, постановено след частична отмяна на решене на СГС № 4941/ 13 юни 2016 г. по гр.д.№ 652/2015 г., с което са уважени искове по чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователното дружество до размер на 100 000 лв. всеки в полза на С. С. А. и на Ф. А. С. и до размер на 120 000 лв. на всеки от малолетните ищци, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Ф. А., настъпила при произшествие на 9.11.2013 г., по застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху посочените суми от 28.11.2013 г. до окончателното плащане на сумите и исковете са отхвърлени за разликата до предявения размер 200 000 лв. за всеки ищец. С въззивното решене са изцяло отхвърлени предявените искове от А. С. С., Ф. С. С. и Р. С. С., действуващи чрез своята майка и законен представител С. С. А., изцяло е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен искът на Ф. А. С. до размер на 100 000 лв., присъдени са допълнително по още 10 000 лв. на малолетните Г. Н. Ф., А. Р. Ф. и С. Р. Ф., както и още 50 000 лв. застрахователно обезщетение на С. С. А. за смъртта на нейния фактически съпруг ведно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане на тези суми. Недоволни от въззивното решение са останали ищците, които го обжалват в отхвърлителната му част и ответното застрахователно дружество – в уважените части за разликите над 65 000 лв. Всяка от страните поддържа, че решението е неправилно в обжалваната от нея част по съображения за нарушение на материалния закон и в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обосновава приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, свързани с критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. И. първи въпрос в изложението на касаторите-ищци по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК попада в предмета на Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Въпросът „Кои лица са материалноправно легитимрани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък" е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК във вр.чл. 229 ал.1 т.7 ГПК за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело по правен въпрос, обуславящ изхода на спора по т.д.№ 1427/2017 г. на Второ т.о. на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК във вр.чл. 229 ал.1 т. 7 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.