Определение № 3151 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2122/2026 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от И. Г. П., срещу въззивно определение № 577 от 22.12.2025 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 450/2025 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима - подадена е извън срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, макар и от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение съставът на Бургаския апелативен съд е потвърдил определение № 665 от 28.10.2025 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 279/2025 г., с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – Сливен, на осн. чл. 104, т. 4 ГПК. Препис от определението на Бургаския апелативен съд е получен на 05.01.2026 г. от колега на адвокат В. Д.. Последната е назначена да окаже правна помощ на И. П. до приключване на производството по гр.д. № 279/2025 г. на Сливенския окръжен съд – с определение № 600 от 30.09.2025 г. по същото дело. В съобщението е посочено, че определението на Бургаския апелативен съд може да се обжалва както е посочено в него, а именно – в едноседмичен срок от връчването му на страните. Препис от определението на Бургаския апелативен съд е изпратен и на самия И. П., като видно от съобщението, преписът е получен на 06.01.2026 г. Частната касационна жалба, лично от И. П. срещу определението на Бургаския апелативен съд, е предадена на затворническата администрация на 13.01.2026, която я е изпратила по пощата на 14.01.2026 г., като датата на подаване се установява от положеното пощенско клеймо върху пощенския плик, с който жалбата се изпраща на Бургаския апелативен съд. Ако на страна в производството е предоставена правна помощ по предвидения в чл. 95 ГПК ред, съдът е длъжен да изпраща съобщенията до назначения адвокат, включително с оглед изискването на чл. 39, ал. 1 ГПК връчването на съдебните книжа да се извършва на пълномощника на страната. Връчването на адвокат, съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК, става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчване може да се извърши и на всяко лице, което работи в кантората или сътрудничи на адвоката (чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК), като длъжностното лице удостоверява името и качеството на получателя. Съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, връчването на представител е равнозначно на лично връчване - фингира се, че съобщението е получено от самата страна. Ако страната е посочила съдебен адресат или има представител по делото, съдът няма задължение да изпраща съобщения лично на нея. В случая препис от определението на Бургаския апелативен съд е връчен на колега на адвокат В. Д. на 05.01.2026 г., като срокът за обжалване на определението изтича на 12.01.2026 г. (чл. 60, ал. 4 ГПК). Към момента на получаването на препис от определението на Бургаския апелативен съд адвокат В. Д. все още е процесуален представител на И. П., като правомощията й като такъв са прекратени от Бургаския апелативен съд едва на 16.03.2026 г. с определение № 135 от 16.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 450/2025 г. на АС – Бургас. Ирелевантно в случая е връчването на препис от определението на Бургаския апелативен съд на самата страна, осъществено на 06.01.2026 г. Срокът за обжалване е започнал да тече предходния ден – с връчването на препис от определението на процесуалния представител на страната. Последващо връчване на препис от обжалвания акт на самата страна не може да има за последица удължаване на преклузивния срок за обжалване, какъвто ефект на практика би се проявил, ако се приеме противното. В заключение – частната касационна жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея частно производство – прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,