Определение № 2834 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. А. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Владимирова, срещу протоколно определение от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 253/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разрешение за строеж № 133/06.10.2023 г. на главния архитект на Община Добричка и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното протоколно определение. Претендира се неговата отмяна. Ответникът – главен архитект на Община Добричка, чрез процесуалния представител адв. Георгиева, в срока по чл. 232 от АПК представя писмен отговор по частната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - С. Х. М., чрез процесуалния представител адв. Пенчев, в писмено възражение по частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. За да постанови оспореното протоколно определение Административен съд – Добрич е приел, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод за липсата на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на процесното разрешение за строеж, тъй като предвижданията, заложени в разрешението, касаят изграждане на пътна ограда, която следва да бъде изпълнена изцяло в имота на заинтересованата по делото страна, а и за територията на границата между двата имота не се предвижда свързано застрояване. Така постановеното определение е неправилно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана с наличието на правен интерес за лицата, съгласно общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. По отношение на разрешенията за строеж, какъвто акт е предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 253/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, правният интерес на лицата произтича от специалната норма на чл. 149, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересованите лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 – т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. В конкретния случай, правният интерес на жалбоподателя от оспорване на разрешение за строеж № 133/06.10.2023 г. на главния архитект на Община Добричка, с което е разрешено строителство на строеж :„Плътна ограда с Н=2,20 м. – L=39,86 м.“ в [УПИ], кв. 12 по плана на [населено място], не е преценен от съда в съответствие с приложимата норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от мотивите на оспореното протоколно определение, е видно, че първоинстанционният съд е извършил преценка на активната процесуална легитимация на жалбоподателя в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ, а не с приложимата, с оглед характера на оспорения акт, норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. При така установеното по делото, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, първоинстанционният съд неправилно е определил приложимата правна норма, което от своя страна е довело до необоснован и неправилен извод за недопустимост на жалбата на П. П. на основание чл. 159, т. 4 от АПК, във вр. чл. 131 от ЗУТ. Предвид гореизложеното обжалваното протоколно определение е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва да съобрази предмета на жалбата, с която е сезиран, и при правилно съобразяване на приложимата в случая норма на чл. 149 от ЗУТ да обоснове извода си за допустимост на жалбата. Предвид изложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,