Решение № 8509 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 11157 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 1543/2025 г. на Административен съд – Бургас.

С обжалваното решение АС – Бургас е отменил Уведомително писмо № 02-020-6400/3646/01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, в частта, с която е санкционирана площ за неспазване на условията за допустимост по заявена интервенция Еко-НИП – Практика 1 и е наложена санкция за наличие на неспазени условия за допустимост по интервенция в размер на 209 307,33лв., представляваща отказана сума за плащане по Еко-НИП на ЗКПУ „Русокастро“ и е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е съобразено с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е извел неправилни правни изводи. Оспорва приетото от съда, че административният орган не е изяснил в цялост фактическата обстановка като не е извършил проверка на дневника за растителна защита на земеделския производител. Сочи, че такава проверка не е задължителна за административния орган, а кандидатът за подпомагане е имал възможност да го прикачи в СЕУ, за да удостовери, че не е ползвал ПРЗ, който не е разрешен за Практика 1. Счита, че задължение за проверка на дневника за растителна защита е при заявено подпомагане за прилагане на Практика 2 когато кандидатът е спазил забраната да не прилага неразрешени продукти за растителна защита. В случая обаче ползваните ПРЗ се установяват от разходооправдателни документи и подписаната декларация по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за другата страна.

Ответникът по касационната жалба – ЗКПУ „Русокастро“, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съдът е изяснил спора от фактическа страна, обсъдил е подробно доказателствения материал по делото и въз основа на точен анализ на фактическите обстоятелства и приложимите нормативни разпоредби е достигнал до правилни и обосновани правни изводи.

Съдът е установил от фактическа страна, че ЗКПУ „Русокастро“ е заявил за подпомагане площи в общ размер от 2052.07ха по съответните интервенции и схеми, като по еко схема за намаляване използването на пестициди Еко-НИП, Практика 1 е зявил цялата заявена площ за кампания 2023година. Във връзка със заявеното участие по Еко-НИП кандидатът за подпомагане е подал на 12.12.2023 г. декларация по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., с която е представил общо 7 броя разходооправдателни документи за закупени продукти за растителна защита по посочената интервенция. Също така в декларацията срещу текста "Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Е. -НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“ е отбелязано "НЕ". Към декларацията е попълнен опис на документите, доказващи закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки по интервенция Еко-НИП, в който е отразен закупен с фактура № 0600000318/26.04.2023 г. препарат „Пропулс“, количество 220л в разфасовка от 5л., заедно с други препарати за растителна защита.

С обжалваното пред административния съд уведомително писмо, в Таблица 1, колона 3 "Намаления“ не е оторизирана заявената за плащане сума от 209 343.08 лв. по интервенция Еко-НИП. Според дадените разяснения към таблицата намаленията на субсидията са в резултат на извършени проверки съгласно чл. 70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл. 76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл. 82, чл. 83 и чл. 88, т. 1, т. 4-от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Към уведомителното писмо са изготвени и Приложение 1, Приложение 18 и Приложение 19, обхващащи заявените интервенции, за които има специфични изисквания за подпомагане, и е установено неспазване на някое от тях. В Приложение 19 относимо за еко схемата Еко-НИП, в таблиците и поясненията към тях е отразено, че се отказва подпомагане поради употребата на ПРЗ „Пропулс“, който е от първа професионална категория.

Съдът в хода на съдебното производство е събрал писмени доказателства – счетоводни документи във връзка със закупения ПРЗ „Пропулс“ и дневник за проведените растително защитни мероприятия. Констатирал е, че на последната страница от дневника е вписан резултат от извършена проверка на служители на ОД БАБХ - Бургас от 18.12.2023 г., съгласно който дневникът се води за 2023 г., според изискванията на Закона за защита на растенията. При преглед на дневника е установил, че в него няма вписани данни за използване на Пропулс през периода 2023 г. За изясняване на спорните обстоятелства по казуса съдът е назначил и приел като обективни и компетентни съдебно счетоводна и съдебно агрономическа експертиза. Съгласно експертното заключение на съдебно счетоводната експертиза закупеният препарат Пропулс 250 СЕ, 220л е осчетоводен коректно като анализът на складовата наличност е показал, че закупеният препарат Пропулс 250 СЕ е наличен и към 31.12.2024 г. Вещото лице, изготвило съдебно агрономическата експертиза не е установило в дневника за стопанската 2022-2023 г. да е вписана употреба на препарат за растителна защита Пропулс 250 СЕ върху площи, заявени по Еко-НИП. Експертът е уточнил, че професионалната категория на препарата е изменена от първа във втора със Заповед № РД 11 -1443/03.06.2024 г., но не е налице промяна в състава, активните вещества и формулата на препарата преди и след изменението на категорията му.

При тези фактически установявания съдът правилно е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. В съответствие със съдържанието на акта е посочил, че таблиците и поясненията към тях ясно и безпротиворечиво дават информация относно мотивите - правните и фактически основания, на органа за санкциониране на жалбоподателя по заявената от него интервенция Еко-НИП, поради което не страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК.

Съдът правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон.

Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в Глава втора, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата. Съгласно § 50 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. (ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), за заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.

В чл. 41, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.) е предвидено, че допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и 2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или 3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които:

1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3;

2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики са посочени в чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в приложимата редакция), според която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.).

Правилно съдът е посочил, че според цитираната нормативна уредба преценката дали заявените за подпомагане по Еко-НИП площи са допустими по смисъла на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. обхваща кумулативно проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и представените разходооправдателни документи към декларацията по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Първият от посочените документи доказва използваните ПРЗ върху заявените площи, а вторите – разходооправдателните документи – закупените продукти. Следователно за да се приеме, че заявената за подпомагане земеделска площ е недопустима за подпомагане по еко схемата не е достатъчно само да се установи, че е закупен препарат за растителна защита, който попада в забранените за употреба по Практика 1, но и да се извърши проверка на дневниците за проведените растително защитни мероприятия. В тази връзка съдът правилно и обосновано е посочил, че задължението за водене на тези дневници от земеделските стопани е заложено в чл. 115а ЗЗР, съгласно който земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по чл. 67, параграф 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. В чл. 11 от Наредба № 12 от 23.08.2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита е предвидено, че земеделските стопани и професионалните потребители на ПРЗ са длъжни да водят записи за всяка употреба на ПРЗ, адюванти и биологични агенти при спазване изискванията на чл. 115а ЗЗР, като съгласно ал. 2 тези записи се вписват в "Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене" по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ и публикуван на интернет страницата на БАБХ. В чл. 11 от Наредба № 12 от 23.08.2023 г. се съдържат и минималните изисквания към съдържанието и формата на дневниците. Изложеното показва, че употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им от земеделските производители, което от своя страна позволява на Разплащателната агенция да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган.

Не намират подкрепа в нормативната уредба доводите на касационния жалбоподател, че административният орган е длъжен да извърши проверка на дневника за растителнозащитни мероприятия само когато е спазена забраната за прилагане на ПРЗ, които са тотални хербициди, включително съдържащи глифозат и ПРЗ от първа професионална категория – Практика 1, за проверка на второто условие по Практика 2. Както вече се посочи, в чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е посочено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита за заявените за подпомагане площи. В случая това изискване не е изпълнено от Разплащателната агенция. Без да е извършил дължимата проверка на дневниците за растителна защита и торене, съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредбата, административният орган не е изяснил произтичащото от декларацията по чл. 46 от Наредба № 3 противоречие относно закупените ПРЗ и прилагането им върху заявените по Еко-НИП, Практика 1 земеделски площи. Релевираните възражения в касационна жалба във връзка с експертните заключения е следвало да бъдат изложени пред първата инстанция. При разглеждане на делото съдът е приел изготвените експертизи като обективни и компетентни, като същите не са били оспорени от страните и правилно е ценил същите при решаване на спорния предмет по делото.

С обжалваното решение, независимо че по делото този въпрос не е бил спорен, съдът е изложил мотиви, че нормата на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г позволява и намаляване на подпомагането. В касационната жалба този извод на съда е оспорен и са наведени подробни доводи в обратна насока. Поради това, че тези съображения на съда са извън предмета на правния спор, касационната инстанция не дължи обсъждането им.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на касационния ответник направените деловодни разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 6749 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуална защита, съдът намира, че следва да се редуцира размерът на разноските за адвокатско възнаграждение до 1500 евро за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,