Определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е на молба от [фирма] – ответник по касация по делото, съдържаща искане за изменение на постановеното Решение № 5 от 08.02.2011 год. постановено по реда на чл.290 ГПК в частта за присъдените разноски за касационната инстанция. Позовава се на чл.78 ал.5 ГПК по отношение на възнаграждението на адвоката на насрещната страна по спора – [фирма]. Молбата е допустима, но неоснователна. [фирма] има качеството на касатор по делото. В откритото съдебно заседание по делото, проведено на 31.01.2011 год. процесуалният представител на касатора е представил договор за правна защита и съдействие със заплатен хонорар от 18000 лв., както и списък по чл.80 ГПК с разноски за касационната инстанция. Представител на редовно призования ответник по касация [фирма] в съдебното заседание не е присъствал, не е оспорил размера на възнаграждението и не е направил искане за редукцията му на основание чл.78 ал.5 ГПК. Поради това, съдът е присъдил разноски, съобразно доказания в настоящето производство размер и списъка по чл.80 ГПК, както изрично е посочено в мотивите на решението. От това следва, че молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението в частта за разноските е неоснователна, поради това, че искането по чл.78 ал.5 ГПК е преклудирано. За страната е съществувала процесуалната възможност да направи това искане в о.с.з. на 31.01.2011 год., която възможност е била пропусната. Пропускът не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК, поради което молбата ще следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, І т.о.