Определение № 287 от 01.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 275/2009 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 11.02.2009 г. по ч.гр.д. № 276/2009, с което е потвърдено определението на Карловския районен съд от 14.01.2009 г. за прекратяване на производството по предявения иск. Недоволни от определението са касаторите С. Н. В., А. Н. В., В. А. М. и М. А. М., представлявани от адв. В от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иск за установяване неистинността на документ и по материалноправиня въпрос за принадлежността на правото на строеж към всеки отделен обект в сграда – етажна собственост, които са съществени, решени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата П. М. Т. и Събо Т. Т. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно е, с него се туря край на делото, чийто предмет не е имуществено право с цена под 1.000 лева, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен – има отношение към правото на защита, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК). Истците искат да бъде установена неистинността на нотариален акт за продажба, тъй като към продадения с този акт отделен обект в сграда – етажна собственост не принадлежи съответна част от правото на строеж върху дворното място. Съдът е прекратил производството по делото, тъй като не се претендира неавтентичност на нотариалния акт. Повдигнатият процесуално правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Към частната касационна жалба не е представено Постановление на Пленума на Върховния съд, постановено при действието на ЗУС, нито Тълкувателно решение на ОСГК/ОСТК на Върховния касационен съд, постановено при действието на ЗСВ. Този въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на различни съдилища този въпрос не е решаван. Въпросът няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, съгласно която частният диспозотивен документ е неистински, ако е неавтентичен, която е съобразена от въззивния съд. Представеният нотариален акт съдържа три документа: частен диспозитивен документ, който материализира волеизявленията на страните – договора за продажба, частен свидетелстващ документ – разписка, който материализира изявленията на страните, че уговорената цена е изплатена и официален свидетелстващ документ, който материализира изявлението на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, че страните са се явили и са направили изявленията, както се съдържат в нотариалния акт. В исковата молба не се съдържа твърдение, че някой от тези документи е неистинен. Повдигнатият материалноправен въпрос не е съществен, тъй като няма отношение към обжалвания съдебен акт, той би имал значение по установителен иск за собственост върху дворното място, ако истците претендират, че то не е обременено от никакви вещни тежести, какъвто иск не е предявен. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение