Определение № 653 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 466/2026 г.

Производството е по чл.176а, ал.3 АПК. Образувано е по частна жалба на А. С. Ж., чрез процесуален представител, против определение №10103 от 17.11.2025г. по адм. дело №432/2025г. на Административен съд-Бургас /АС-Бургас/, с което в производство по чл.176а АПК е оставена без разглеждане молба вх.№12131/27.10.2025г., подадена от А. С. Ж., чрез процесуален представител адвокат Н. Русинов, с която се иска изменение на Решение №8933/21.10.2025г. по адм.д.№432/2025г. на АС-Бургас в частта за разноските, присъдени в полза на адвокат Н. Русинов по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно. Съображения излага в частната жалба. Ответникът по частната жалба – „Стик-кредит“АД, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, в производство по реда на чл. 176а АПК АС-Бургас е приел, че молбата на Ж. за изменение на Решение №8933/21.10.2025г. по адм.д.№432/2025г. на АС-Бургас в частта за разноските е процесуално недопустима, тъй като страната по делото А. Ж. не е активно легитимирана да иска изменение на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Съдът е счел, правото по чл.38, ал.2 ЗА може да се упражни само от титуляра и съдът дължи произнасяне по искане по чл.176а АПК направено от адвоката, а не от страната. Определението е неправилно. В процесния случай не е спорно, че А. С. Ж. е страна по адм.д.№432/2025г. на АС-Бургас, в което производство е представляван от адвокат Н. В. Русинов-БАК, като между страните е договорено, че правната защита и съдействие ще се окажат безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. След постановяване на съдебното решение по делото, Ж. е упражнил правото си да иска изменение на съдебното решение в частта относно разноските, при представен списък на разноските по чл.80 ГПК. При тези факти, противно на възприетото от първостепенния съд, искането на страна по делото по реда на чл.176а АПК не е недопустимо- по аргумент на разрешението в т.9 на ТР №6 от 06.11.2013г. по ТД №6/2012, ОСГТК на Върховен касационен съд. Правото на адвоката, оказващ безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА, на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, предполагащо процесуалната възможност същия да поска и съответно да получи лично дължимото и определено по размер от съда възнаграждение, не дерогира процесуалното право на страна по делото, представлявана от адвокат по това дело в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА, да иска присъждане на разноските по делото, съответно да иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските. При преценка по същество на това искане, вкл. в частта относно сторено адвокатско възнаграждение, съдът при условията на чл.38, ал.2 ЗА евентуално ще присъди такива пряко на адвоката, осъществил адвокатска помощ ( процесуално представителство). Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по искането на А. С. Ж. за изменение на Решение №8933/21.10.2025г. по адм.д.№432/2025г. на АС-Бургас, в частта за разноските По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение