Решение № 1211 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение (ТП) "Държавно горско стопанство (ДГС) Ивайловград", чрез Йорданова, срещу решение № 3531/09.04.2025г., постановено по адм. дело № 1100/2024г. на Административен съд-Хасково, с което по жалба на "Йосилес“ ЕООД е отменено Уведомление с изх. № АСД-09-299/17.10.2024г., издадено от директора на ТП ДГС-Ивайловград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на жалбата. Претендирани са разноски. Ответникът – "Йосилес“ ЕООД, чрез адв. Радичев оспорва касационната жалба в представен писмен отговор по делото. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не на посочените в нея основания. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е Търговище е Уведомление с изх. № АСД-09-299/17.10.2024г., издадено от директора на ТП ДГС-Ивайловград, с което дружеството е уведомено, че гаранцията за участие в проведен електронен конкурс с № ЕТО2866 от 03.01.2023г. за продажба на стояща дървесина на корен по реда на чл. 49, ал. 1, т. 6, ал. 3 и ал. 5 с едновременно възлагане на добив на дървесина-дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за възлагане на дейности в горски територии-държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти“ (Наредбата) за Обект 2305 в размер на 3 596 лв. се задържа. За да се произнесе по спора, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но в противоречие с приложимите материално правни разпоредби. Съдът обсъжда съдържанието на оспореното уведомление, като посочва, че в него не се съдържат изрично основанията за задържане на гаранцията за изпълнение на сключените договори, но те могат да се извлекат от нормативната уредба на реда и условията за задържане на внесена гаранция за участие в процедурите за възлагане изпълнението на дейности в горски територии, и по-конкретно от разпоредбата на чл. 33 от Наредбата и клаузите на самия договор-т.4.11.2 и т. 4.11.3, и в конкретния случай се изразяват в неизпълнението на задължението на „Йосилес“ ЕООД да сключи договор с ТП на ДГС след като е определен за изпълнител. Съдът стига до извод, че не е налице законово основание за задържане на гаранцията, тъй като доказателствата по делото опровергават извода за неизпълнение на задължението на търговското дружество да сключи договор за възлагане на дейности в горски територии. След като провери постановеното решение във връзка с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав го намира за недопустимо тъй като жалбата, по която съдът го постановява, е насочена срещу акт, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Оспореното пред АС – Хасково Уведомление не съдържа властническо волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на дружеството "Йосилес“ ЕООД и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. С издадения акт се уреждат облигационни отношения между равнопоставени правни субекти по сключен договор с рег. № РГ-03-11/24.01.2023г. за извършване на дейности в обект № 2305 с продавач/възложител ТП "ДГС Ивайловград" и "Йосилес“ ЕООД в качеството му на изпълнител. При наличие на сключен гражданскоправен договор, правоотношенията между страните, свързани с техните права и задължения по него, респ. произтичащи от неговото неизпълнение, могат да бъдат предмет на спорове по общия исков ред, но не подлежат на разглеждане в съдебноадминистративното производство и административният съд няма компетентност да разрешава гражданскоправни спорове във връзка с неизпълнение на сключени гражданскоправни договори. Неправилно първоинстанционният съд приема, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт. Изрично като правно основание в оспореното уведомление за задържане на гаранцията са посочени неизпълнение на задължение по сключени между страните договор. В случая между страните не са налице отношения на власт и подчинение, а такива на равнопоставеност. В оспореното Уведомление на директора на ТП "ДГС Ивайловград" е обективирано едно гражданскоправно волеизявление. Споровете възникнали по повод облигационни правоотношения между страните се разрешават от общите, а не от административните съдилища. По изложените съображения жалбата на "Йосилес“ ЕООД срещу Уведомление с изх. № АСД-09-299/17.10.2024г., издадено от директора на ТП ДГС-Ивайловград е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване пред административния съд. Като я разглежда по същество, съдът постановява недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Когато оспореното решение е постановено по недопустима жалба, както е в настоящия случай, с решението си касационният съд обезсилва постановеното решение и прекратява производството по делото. Това решение е окончателно – чл. 223 от АПК, включително и в частта му за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата съответства на установената в чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,