Решение № 154 от 12.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 149/2013 г.

Решение № 154 от 12.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 149/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на разпореждането от 1.08.2011 г. постановено по НОХ дело № 6773/2010 год. на Софийски районен съд. В искането се поддържат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се излагат съображения, че съдията докладчик съществено е нарушил закона, като е приел, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление и е обосновал извода си за несъставомерност, като се е позовал на събраните в досъдебното производство доказателства, което е процесуално недопустимо. По същество се иска разпореждането да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Подсъдимият не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила разпореждане, за да се произнесе констатира следното: С разпореждане от 1.08.2011 г. постановено по НОХ дело № 6773/2010 г. Софийският районен съд е прекратил на основание чл. 250, ал. 1 т. 2 от НПК наказателното производство по делото, водено срещу обвиняемия Х. К. К. за престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Разпореждането не е обжалвано и протестирано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото съдебният акт, с който се прекратява наказателното производство е обхванат от проверката, която Върховният касационен съд извършва по реда на глава тридесет и трета от НПК, направено е от Главния прокурор на Република България в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество е основателно поради следните съображения. С обвинителен акт по пр. пр. № 46 946/2008 г. на Софийска районна прокуратура е предявено обвинение на Х. К. К. за престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 1, по който в Софийски районен съд е образувано НОХ дело № 6773/2010 г. С разпореждане от 27.09.2010 г. съдията докладчик по делото е приел, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия и изразяващо се в неяснота и фрагментност на обвинителния акт. На основание чл. 249, ал. 2 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуалното нарушение. Разпореждането е протестирано с частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура пред Софийски градски съд. С определение № 1086 от 18.04.2011 г. постановено по ВНЧ дело № 1498/2011 г. Софийският градски съд е отменил разпореждането, като е приел, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Вместо да изпълни тези указания като насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание същият съдебен състав с разпореждане от 1.08.2011 г. е прекратил наказателното производство. При това развитие на процеса следва да се приеме, че искането на Главния прокурор е основателно и следва да бъде уважено. Въпросите, които съдията докладчик обсъжда по реда на чл. 248 от НПК, са в определена последователност. Първо се преценява наличието на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство /т. 2/ и след това да допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на страните /т. 3/. В своето второ разпореждане, което е предмет на настоящата проверка, същия съдия докладчик е направил различна преценка за съставомерност на фактите, посочени в обвинителния акт, като за разлика от първото разпореждане, където очевидно е преценил съставомерност на деянието и затова е прекратил съдебното производство, а не наказателното производство, е приел, че деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление. В условията на закрито съдебно заседание, при което на практика е лишил страните от възможност за участие в процеса е взел решение за обективната и субективна съставомерност на деянието. При това изводите си е направил като е обсъждал не само правната природа на договора за лизинг като търговска сделка, но и конкретния договор, посочен в обвинителния акт, каквато процесуална възможност законодателят не допуска в разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдията докладчик при преценката дали деянието описано в обвинителния акт съставлява престъпление може да се основава единствено на изложеното в обстоятелствената му част, без по същество да обсъжда доказателствата посочени в подкрепа на изложените в него фактически положения. Такава преценка може да бъде направена след събирането на доказателствата в съдебното следствие с участието на страните и едва тогава със своя краен съдебен акт може да се произнесе по същество по основателността на обвинението. Съдът не може предварително и в отсъствието на страните да обсъжда клаузите на договора, предмет на обвинението и съобразно тях да преценява поведението им по него. Дали лизинговия автомобил е чужда за лизингополучателя вещ, дали и при какви условия той дължи нейното връщане, при какви условия и поради каква причина не е изпълнил задълженията си, дали поведението му е обективно и субективно съставомерно като престъпление и по кои текст от НК, са въпроси по същество, на които следва да бъде даден отговор с постановения в състезателния процес съдебен акт. Като е приел противното съдията докладчик е нарушил правата, както на собственика на вещта, така и на прокурора като страна в процеса, която повдига и поддържа обвинението. Нарушението е същество и е основание за възобновяване производството по делото. Влязлото в сила разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, при което административният ръководител следва да вземе мерки за преодоляване на неоснователното забавяне при движението му. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение