Определение № 78 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 247/2023 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх.№ 310065 от 07.11.2022 г., подадена от М. М. Д. чрез адвокат С. К. от САК срещу въззивно Решение № 262939 от 13.09.2022 г. по в.гр.д.№ 11159/2020 г. по описа на СГС, ГК, ІV „г” въззивен състав. Касационната жалба съдържа искане за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, във връзка с което ВКС констатира, че предмет на делото са предявени първоначални и насрещни искове по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД. Предявените от касатора първоначални искове са отхвърлени, а по предявените от ответницата по касация М. С. Г. искове касаторът е осъден да й заплати сумите 7 944 лева на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и 625,17 лева на основание чл. 86 ЗЗД. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу частично подлежащ на обжалване акт – в частите, с които въззивният съд се е произнесъл по претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС. В частта, с която обжалването на въззивното решение е процесуално недопустимо, настоящият състав на ВКС е постановил прекратяване на производството, с което предметът на касационната проверка е концентриран по отношение произнасянето по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС. Изложеното мотивира извод, че искането по чл. 282 ГПК е процесуално допустимо. По същество, за да бъде уважено, следва да е представено надлежно обезпечение, определено съобразно чл. 282, ал. 2 ГПК и разясненията на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Надлежното обезпечение възлиза на сумата 7 944 лева, в който смисъл следва да бъдат дадени указания на касатора. Мотивиран от изложеното, съдът