Определение № 570 от 04.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 549/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 396, ал. 1, пр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1083 от 15.05.2012 г. по т. д. 1612/2011 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с - в, с което е допуснато обезпечение на предявения от Р. Б. Г. Г. срещу [фирма] иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 224 750 евро, дължими по договор за доставка, изграждане и монтаж „под ключ” на автоматизирана подземна поливна система и помпени станции за голф игрище, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, находящи се в местността „Я.”, [населено място] – поземлен имот № 118084 и поземлен имот № 118085. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391, ал.1 ГПК и моли за неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Р. Б. Г. Г. по съображения, изложени в писмен отговор, моли съдът да остави в сила атакуваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Софийски апелативен съд е сезиран с молба от Р. Б. Г. Г. за допускане на обезпечение на уважения от СГС, ТО, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 224 750,04 евро – дължими вноски по договор за доставка, изграждане и монтаж „под ключ” на автоматизирана подземна поливна система и помпени станции на голф игрище, чрез налагане на възбрана върху изброени от молителя 13 имота. С атакуваното определение молбата е уважена, като е допуснато обезпечение на уважения от СГС иск до размера на 224 750.04 евро чрез налагане на възбрана на два поземлени имота в землището на [населено място], м. „Я.” с № 118084 и № 118085. Съгласно чл. 389, ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 от ГПК, а именно - искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда - когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В разглеждания случай тези предпоставки са налице: с решение № 1026 от 12.11.2010 г. по д. № 2213/2010 г. Софийски градски съд е приел, че искът е основателен като го е уважил за сумата от 224 750 евро. За молителя съществува обезпечителен интерес и обезпечителна нужда - да гарантира изпълнението на решението по осъдителния иск за парични вземания, което може да бъде постигнато именно чрез налагане на предложената обезпечителна мярка - възбрана върху описаните поземлени имоти с № 118084 и № 118085. С оглед на тези данни, правилно Софийски апелативен съд е приел, че са налице изискванията на чл. 391 от ГПК за допускане на обезпечението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение