Определение № 87 от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Я. Т. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 185 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 232/2016 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 186 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 760/2014 г. на Харманлийския районен съд за допускане на съдебна делба на недвижими имоти/независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл. 296, т. 1 ГПК в сила е влязло решението на окръжния, а не на районния съд/. Ответниците по молбата Н. Т. В., С. Т. К., Ж. Ж. Д. и С. Ж. Д. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който оспорват същата като неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по нея. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не е могла да се снабди при неговото решаване. Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване в открито съдебно заседание, а преценката дали представеното доказателство е новооткрито по смисъла на посочената разпоредба и дали същото е от съществено значение за делото ще следва да се извърши със съдебното решение. Предвид изложеното подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение следва да се допусне до разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,