Определение № 280 от 07.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2627/2020 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3147/73558 от 06.07.2020 г. на НПК НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ [населено място], чрез пълномощника си адв. М. П. от АК-М., за отмяна на влязло в сила решение от 09.04.2020 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 86/2020 г., с което в производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК е оставена без уважение жалбата на НПК НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, [населено място] срещу постановлението от 28.01.2020 г. на ДСИ при Монтанския районен съд по изп.д. № 1-216/2018 г. с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В молбата са развити оплаквания за неправилност на решението, с което не е уважена жалбата на молителя срещу постановлението от 28.01.2020 г. на ДСИ по изп.д. № 1-216/2018 г. с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че постановеното решение е в противоречие с влязлото в сила решение от 02.01.2019 г. по в.гр.д. № 331/2018 г. на Монтанския окръжен съд, с което по жалба на НПК НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, е отменено постановление от 16.07.2018 г. на ДСИ при Районен съд – Монтана по изп.д. № 20181630410216/1-216/2018 г./ за отказ да извърши опис на недвижим имот – ап. 41, находящ се в [населено място],[жк], бл. 4-2, вх. Д, ет. 3 и е върнал делото на ДСИ при МРС за произнасяне по молба вх. № 2907/02.07.2018 г. за продължаване на следващите се изпълнителни действия. Релевира се основанието за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и моли решението, предмет на молбата за отмяна, да бъде отменено и делото върнато на ДСИ при МРС за продължаване на изпълнителните действия по изп.д. № 1-216/2018 г. Ответникът по молбата за отмяна К. В. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Й. от АК-М. в качеството й на особен представител, в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. На отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е., които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Съгласно даденото разрешение в т. 3 на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В случая, с решението на Монтанския окръжен съд, постановено в производство по чл. 435 и сл. ГПК, предмет на молбата за отмяна, е оставена без уважение жалбата на НПК НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, [населено място] срещу постановлението от 28.01.2020 г. на ДСИ при Монтанския районен съд по изп.д. № 1-216/2018 г. с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съдът е приел, че в случая последното изпълнително действие по изпълнителното дело е насрочения за 13.10.2009 г. опис на недвижимия имот, който не е извършен и в двегодишен срок, считано от тази дата, изтекъл на 14.10.2011 г., взискателят не е поискал от съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на вземането му, което той е сторил едва на 13.04.2016 г. с молба до ЧСИ А. В. за извършване на опис на имота. Съдът е приел, че при наличие на установеното по делото повече от двегодишно бездействие на взискателя, изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, които предпоставки са установени от съдебния изпълнител и той се е произнесъл с нарочен акт за прекратяване на изпълнителното производство с оглед създаване яснота в отношенията между страните по изпълнителното дело. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя НПК на слепите в България, от една страна, че с влязлото в сила решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 02.01.2019 г. по в.гр.д. № 331/2018 г., със сила на пресъдено нещо съдебният изпълнител е бил задължен да извърши опис на недвижимия имот, тъй като решението на съда по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не създава сила на пресъдено нещо, която е присъща само на решенията, постановени в исково производство, а от друга – в конкретния случай в диспозитива на решението не се съдържа задължение за съдебния изпълнител да извърши опис на имота, а му е указано да провери собствеността на имота към налагане на възбраната и последващите вписвания относно този имот в имотния регистър. В това решение въпросът за приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е повдиган и обсъждан. В случая, при настъпило прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона при осъществените предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, установени от съдебния изпълнител, последният се е произнесъл с нарочен акт за прекратяване на изпълнителното дело. Предприетите изпълнителни действия след настъпилото прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело, поради продължило повече от две години бездействие на взискателя, са недействителни и не са породили правни последици. По тези съображения, с атакуваното по реда на отмяната влязло в сила решение от 09.04.2020 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 86/2020 г., в производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК, съдът е оставил без уважение жалбата на НПК НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, [населено място], срещу постановлението от 28.01.2020 г. на ДСИ при Монтанския районен съд по изп.д. № 1-216/2018 г. с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това решение по своя характер не съставлява влязъл в сила съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо по отношение на разрешен с него материалноправен въпрос, нито има характера на приравнено по последици на влязло в сила решение и поради това не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове. В тази връзка следва да се отбележи, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията, постановени по реда на чл. 435 и сл. ГПК, от обсега на отмяната. Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради процесуалната й недопустимост следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,