Определение № 229 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 177/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 20/19.01.2011г. по гр.д.№ 528/10г., с което Старозагорският окръжен съд е върнал частната му жалба против разпореждане № 278/18.06.2010г. по ч.гр.д.№ 302/10г. на Районен съд –[населено място]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. С разпореждане от 06.12.2010г. окръжният съд е оставил частната жалба без движение с указания за довнасяне на държавна такса, които са съобщени на 17.12.2010г. В определения от съда срок не са отстранени неродовностите на частната жалба, поради което същата е върната с обжалваното определение. Въззивният съд правилно е приложил разпоредбите на чл.262 вр. чл.275, ал.2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Изложените от частния жалбоподател оплаквания са относими към правилността на определението, което е атакувано с върнатата частна жалба, поради което не се обсъждат от настоящия съдебен състав. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд