Определение № 11435 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. И. Н. от гр. Сливен, чрез адв. В. Стефанов, срещу определение № 1585 от 03.09.2024 г. на Административен съд - Сливен по адм. д. № 377/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Уведомително писмо № 07-202-6500/67#1/21.06.2024г. на Директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, гр. Сливен, с което е отказано изменение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG06RDNЗ001-6.001-1439-С01 по проектно предложение с ИД № в ИСУН 2020 BG06RDNЗ001-6.001-1439. Частната жалбоподателка счита определението за незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода на съда, че актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ИСУН). Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Директорът на ОД на ДФЗ, гр. Сливен, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор на частната жалба. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Иска от съда да го остави в сила и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оглед цялостната кореспонденция, водена между административния орган и бенефициера, съдът е приел, че тя е осъществявана посредством ИСУН. Мотивирал се е с обстоятелството, че Н. е бенефициент по силата на сключен с ДФЗ административен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г., съфинансирана от ЕЗФРСР. Отчел е, че се касае за подпомагане по мярка по чл.19 от Регламен ЕО (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. Посочил е, че на това основание процесната подмярка са обхваща от разпоредбата на чл.9б, т.2 ЗПЗП, като производството протича по реда на ЗУСЕФСУ. Видно от т.4.2. от Раздел "Техническо изпълнение на проектите" от Условия за изпълнение на одобрените проекти по процесната процедура, кореспонденцията между бенефициента и РА се осъществява чрез ИСУН чрез електронния профил на бенефициента. От разпечатката от ИСУН съдът е установил, че оспореното уведомително писмо е съобщено на бенефициера с изпращането му чрез ИСУН на 21.06.2024 г. Срокът за обжалване е започнал да тече от датата на съобщаване – 21.06.2024 г., и е изтекъл на 05.07.2024 г. - присъствен ден. Жалбата е подадена до административния орган на 15.07.2024 г. - след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, което я прави процесуално недопустима. Обстоятелството кога точно жалбоподателката се е запознал със съдържанието на уведомлението е правно ирелевантно за определяне на момента на уведомяване. Налице е установен по надлежния ред начин на съобщаване на индивидуалния административен акт – решение за верификация, чрез използване на електронна система – ИСУН, поради което извършените производствени действия след датата на надлежното съобщаване на акта не могат да породят правни последици и да новират срока за оспорване на административния акт. Определението е правилно. В разглеждания случай за редовното връчване на съобщението е ирелевантно кога е отворено. В случая е определящо, че страната е имала достъп до съдържанието на индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че актът е изпратен на бенефициера на 21.06.2024 г. и срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 05.07.2024 г. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициер с изпращането му в ИСУН. В същия смисъл е и чл. 22, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Неоснователно е твърдението на частната жалбоподателка, че в случая е приложима разпоредбата на чл.137, ал.3 от АПК. Систематичното място на посочената разпоредба е в Дял трети, "Производства пред съд" /АПК/, като същата урежда връчването на съобщения на страни и трети лица във вече образувани съдебни производства, което изключва приложението й по отношение размяната на книжа и кореспонденция по електронен път в хода на висящи административни производства, регламентирани от специалния ред на ЗУСЕФСУ. По изложените съображения съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение