Определение № 199 от 19.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 772/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. Д. от [населено място] срещу определение № 91 от 15.01.2014 г. по ч.гр.д. №1419/13 на АС-Пловдив, с което същият се е произнесъл по спор за подсъдност по реда на чл.122 ГПК. Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение САС се е произнесъл по спор за подсъдност по реда на чл.122 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, на обжалване подлежат само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Обжалваното определение по чл.122 ГПК не попада в първата категория, а доколкото не е предвидено изрично обжалване на тази категория определения, то не се отнася и във втората. Следователно същото не подлежи на самостоятелно частно обжалване и частната жалба е недопустима. В тази насока е и изричната задължителна практика на ВКС-ТР1/2013 на ОСГТК, т.9, б.„В”, абз.3, според което: Определението по чл. 122 ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение