Определение № 139 от 03.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 619/2010 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод разпореждане от 1.11.2010 г. на съдия-докладчик по н. о. х. д. № 6664/2010 г. на Софийския районен съд, изпратено за определяне на друг съд, който да го разгледа. Прокурорът при В. касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане от 1.11.2010 г. по н. о. х. д. № 6664/2010 г. съдията-докладчик при Софийския районен съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направил с мотиви, че свидетелите и вещото лице, посочени в приложението към обвинителния акт имат местоживеене в района на друг съд, а това създава предпоставки за затруднения с предвижването им, забавяне на делото и оскъпяване на съдебното производство. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдия-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В конкретния случай в приложението към обвинителния акт срещу обвиняемия Л. Л. (с местоживеене в гр. София) са посочени само двама свидетели (с местоживеене в гр. Хасково). При тези данни липсва основание да се приеме, че броят на свидетелите с местоживеене на територията на друг съд е толкова голям, че да се оправдава отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и нормалното протичане като цяло на съдебното производство. Затова искането на съдия-докладчик следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК