Определение № 2000 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1014/2026 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД (ответник, въззивник и касатор) срещу определение № 139 от 18.03.2026г. по в.гр.д.№ 381/2025г. на Апелативен съд П., с което в производство по чл.248 ГПК, инициирано от банката, е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на пълномощника на ищцата Т. К. на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.38,ал.2 ЗАдв и определено по реда на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/2004г. в размер на 18 899.36 лв. С определение № 1648 от 06.06.2026г. по т.д. № 1015/2026г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на решение № 224 от 15.12.2025г. по в.гр.д.№ 381/2025г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 842/2020г. на ОС Пазарджик и е признато за установено на основание чл. 424,ал.1 ГПК, че ищцата Т. Мария И. К., в качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит №67 от 26.05.2008г., не дължи на ответната банка „Уникредит Булбанк“ АД сумите: 168 301,45 евро - главница, 5 111,55евро - договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г., 3 467,15евро - лихва върху просрочена главница от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г. и 5 259,43 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г., за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. №1103/2018 г. на Районен съд Велинград и е образувано изпълнително дело № 20188870400683 по описа на ЧСИ рег. №887 на КЧСИ. С постановяване на окончателния акт са налице предпоставките за разглеждане на подадената частна жалба. Частният жалбоподател „Уникредит Булбанк“ АД иска атакуваното определение да бъде отменено и да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна защита на ищцата, тъй като тя не е материално затруднено лице, не са налице условията по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв и адвокатът не може да се възползва от разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗАдв. Обжалващата страна представя изложение на основанията за допускане на касационна проверка, каквото в хипотезата на чл.274,ал.2 ГПК не е необходимо. В писмен отговор ищцата оспорва основателността на подадената частна жалба. Същото е становището в писмения отговор на третото лице помагач. Настоящият състав счита, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно, тъй както пред ОСГТК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2025г., чийто първи въпрос е идентичен на единствения поставен в частната жалба правен проблем - „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда?“ По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.