Определение № 238 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2014 г.

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК. Съдиите от апелативния съд в гр. Варна са се отвели от разглеждане на ч.гр.д. № 99 по описа на същия съд за 2014 г., изпратено в този съд от ВКС за разглеждане с определение № 147 от 13 февруари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 710/2014 г., ІІІ г.о., поради отвода на съдиите в апелативния съд в гр. Велико Търново от участие по в.ч.гр.д. № 476 по описа на същия съд за 2013 г., изпратено им за разглеждане от ВКС с определение № 666 от 25 октомври 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 4307/2013 г., ІІІ г.о., след отвода на всички съдии от апелативния съд в гр. София по ч.гр.д. № 695 по описа на същия съд за 2013 г. да разгледат частната жалба на лорд професор д-р М. Д. Д. от [населено място] против определение без номер от 25 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 52 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2012 г. за оставяне без уважение искането на Д. за освобождаването му от заплащане на държавна такса по иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД против Й. Б. М. и М. М. Д.. Касационният съд в настоящия си състав приема, че са налице основанията по чл. 23, ал. 3 ГПК – съдиите от съответния апелативен съд са се отстранили от разглеждането на делото и така то е станало невъзможно, поради което следва да се определи друг равен съд за разглеждането на спора. Като такъв се определя апелативният съд в гр. Пловдив. Мотивиран от горното, състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд