Определение № 1205 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 415/2025 г.

Производството по делото е образувано по молба на М. С. С. и К. И. С., чрез адв. А. С., за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1524/2023 г. от Бургаския окръжен съд. Молителите обосновават молбата с твърдение, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – „нови обстоятелства и нови доказателства“. За наличието на цитираната хипотеза се мотивират с оплакване, че в представените по делото протоколи на досъдебното производство и очната ставка има разминавания, които съдът по съществото на спора не бил съобразил, той не бил изяснил релевантни обстоятелства и изводите му са необосновани - все оплаквания за неправилност, извън приложното поле на отмяната по гл. XIV ГПК. Излагат се и съображения, попадащи в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – исковата молба била изпратена на адреса, посочен от ищцата, който бил постоянният адрес на двамата ответници, но в действителност те не живеели повече от осем години на посочения адрес. Адресът по местопребиваване бил добре известен на ищцата, тъй като ги е посещавала; на адреса по местопребиваване ответниците са били призовавани в досъдебното производство, както и по телефона. М. С. в кореспонденцията си с [община] е посочвал за обратна връзка едновременно постоянния си адрес и адреса по местопребиваване. Молителите считат, че ищцата умишлено не е посочила за призоваване техния адрес по местоживеене. Ответникът по молбата О. В. В. излага съображения, че тя е недопустима в частта й, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и неоснователна в останалата част по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата изхожда от легитимни страни, срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, като съдържа минимално необходимото съдържание за редовност. В частта й, квалифицирана от молителите като молба за отмяна поради нови обстоятелства и нови доказателства, същата по естеството си е оплакване за неправилност. Оплакванията за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени и хипотезите, уредени в чл. 303 и чл. 304 ГПК не се прилагат по аналогия. Съдът е този, който квалифицира отправените до него искания на страните. Квалификацията, дадена в случая от молителите – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не обвързва съда, а и не може да се отнесе към обосновката на отправеното до съда искане. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да посочи своевременно. В първата хипотеза е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи твърдяно, релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид доказателството, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за доказателството или макар и да е знаела, да не е била в състояние да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. В тази част молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане и производството – прекратено. В частта по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата е допустима, подадена е в срок. Молителите твърдят, че са узнали за решението при връчването на призовки за принудително изпълнение и на съобщение за насрочен опис на недвижимия им имот. По делото липсват доказателства кога призовката и съобщението са връчени на К. И. С. и М. С. С., но съдът приема, че това е станало не по-рано от 08.10.2024 г. – датата, на която са изпратени и двата документа. Молбата е подадена преди да изтече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от 08.10.2024 г., а именно на 09.12.2024 г. В тази част делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. МОТИВИРАН от горното съдът