Определение № 3775 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Ф. М. С., със съдебен адрес в гр. Хасково, чрез процесуален представител, срещу определение № 246 от 04.02.2026 г., постановено по административно дело № 684/2025 г. от Административен съд - Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу уведомително писмо (УП) изх. № 02-090-6500/3986/30.01.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани площ за кампания 2017 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е и искане за сезиране на Конституционния съд /КС/ с искане за установяване на противоконституционност на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и спиране на производството по делото. Ответникът по частна жалба - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, не взема становище по основателността на жалбата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата С. и да прекрати производството по делото първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не е отстранил в пълнота всички констатирани от съда нередовности на жалбата, за отстраняването на които са му дадени указания, а именно тези по чл.150, ал. 1, т. 6 и т. 7 АПК, както в първоначално указания му законов 7 - дневен срок, така и в удължения с още 14 дни срок, изтичащ на 28.01.2026 г., поради което е налице основанието на чл.158, ал.3 АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане. Отделно от това са изложени мотиви за недопустимост на жалбата поради неспазване на 14 дневния срок за обжалване по съдебен ред. Доколкото искането за сезиране на КС е свързано с разпоредба за начина и сроковете за уведомяване на земеделския производител за издадено УП и съответно оттам и със срочността на жалбата до съда, преди да се произнесе ВАС по това искане, следва да провери дали е налице първото посочено основание за оставяне на жалбата без разглеждане - а именно неотстраняване на нередовностите в продължения от съда срок. В подаденото до съда „възражение" от С. са посочени единствено личните му данни и номера на уведомителното писмо, което обжалва. С разпореждане № 2390 от 15.12.2025 г. е оставена без движение жалбата, с указания за представяне на доказателства за подаването ѝ в 14-дневен срок от съобщаването му на УП; за представяне на платежен документ за 10 лева внесена държавна такса и посочване в какво се състои незаконосъобразността на оспорения административен акт и какво искането до съда. Със същото разпореждане С. е предупреден, че при неотстраняване на посочените нередовности в посочения срок жалбата му ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Препис от разпореждането е връчен редовно на жалбоподателя чрез пълнолетния му син на 07.01.2026 г. На 09.01.2026 г. жалбоподателят подава молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по възражението, към която е приложен документ за заплатена държавна такса. С определение № 61 от 12.01.2026 г. на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) срокът е продължен с 14 дни или до 28.01.2026 г. До изтичане на продължения срок, а и до постановяване на определението от 04.02.2026 г. С. не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на оспореното УП, нито какви са исканията му към съда. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че предвид съобщаването на продължаването на срока на 22.01.2026 г. срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече от 23.01.2026 г. Както многократно е приемал ВКС в своята непротиворечива по този въпрос практика, съдебният акт по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока не се съобщава на страната, която го е поискала, а тя е длъжна да следи сама дали срокът е продължен. Това е така, защото актът за продължаване на срока по чл. 63 ГПК не подлежи на съдебен контрол, а началото на продължения срок е определено с нормата на чл. 63, ал. 2 ГПК и то е от изтичането на първоначалния срок. В случая е спазено и изискването на чл. 63, ал. 2 ГПК новоопределеният срок да не е по - кратък от първоначалния. АС – Кърджали правилно е изчислил края на продължения срок и го е посочил, както в определението за продължаване на срока, така и в обжалваното определение. Обстоятелството, че в случая е съобщено за продължаване на срока по аналогия със задължението на съда при възстановяване на срока за внасяне на суми за разноски (чл. 65, ал. 2 ГПК), не води до извод за допуснато процесуално нарушение от АС при постановяване на обжалваното определение. Разликата в задълженията на съда при възстановяването на срока за внасяне на суми по чл. 65, ал. 2 ГПК и продължаването на срока по чл.63, ал.1 ГПК, произтича от липсата на законово определено начало за възстановения срок в ГПК. Поради изложеното обоснован е изводът за наличие на основание за оставяне на жалбата без разглеждане по чл. 158, ал. 3 АПК. Съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане на това основание и да прекрати производството, без да проверява допустимостта на жалба и в частност нейната срочност, тъй като от съдържанието на "възражението" не става ясно дали се твърди незаконосъобразност или нищожност на УП, при които сроковете за обжалване са различни. С оглед изложеното и поради неотстранените нередовности на първоначалната жалба не следва да се сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на норма, свързана с начина на уведомяване на земеделския производител за издаденото УП, тъй като този въпрос няма значение за решаване на настоящия правен спор. Предвид изложеното определението като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение