Решение № 3590 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12113/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Вива Кредит“ АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 3548/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 97/2025 на Административен съд /АС/ – Велико Търново, с което е отменен отказ на дружеството, обективиран в писмо от 10.01.2025 г., да предостави на С. Г. И. копия на сключените между нея и дружеството договори за паричен заем, съдържащи нейни лични данни, въз основа на които се извършва тяхното обработване от „Вива Кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни и преписката е върната за ново произнасяне по искането при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. С касационната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство във връзка с образувано пред Съда Европейския съюз(СЕС) дело С-676/2025 г. Ответникът по касационната жалба – С. Г. И., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена защита, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Паров. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /ОРЗД; Регламента/. АС – Велико Търново е посочил, че като администратор на лични данни, дружеството е длъжна да предостави копие от личните данни на И., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело № 487/21, т. 21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на „Вива Кредит“ АД, гр. София за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното с касационната жалба искане за спиране на настоящото производство. Предмет на оспорване пред административният съд е акт на администратор на лични данни, постановен по искане на субект на лични данни по реда на чл. 15 от Регламента. Последният дава правото на субекта на данните да получи потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до същите, както и информация относно целите на обработването, съответните категории лични данни и пр. С цитираното от касатора определение № 11385 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна са отправени въпроси, касаещи основно дали администраторът е длъжен да предоставя копие на договорите за заем, съдържащи лични данни на лицата, подали искането по чл. 15 от ОРЗД. В конкретния случай с оспорения отказ не само не са предоставени исканите копия, но и не е дадена никаква информация по смисъла на чл. 15, §1, т. „а“ – „з“ от Регламента относно обработваните данни на субекта, като по този начин не е удовлетворено искането на последния на основание посочената норма. Ето защо, предвид липсата на каквато и да била предоставена информация за обработваните данни от администратора, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, като въпросите отправени с определение № 1643/2025 г. на АС – Варна, послужило като основание за образуване делото пред СЕС са неотносими към предмета на настоящето дело и решението по това дело не обуславя изхода на спора по настоящото. Решението е валидно, допустимо и правилно. На следващо място следва да се отбележи, че са неоснователни наведените доводи за липса на отказ в конкретния случай, във връзка с твърденията за недопустимост на оспореното решение. Макар и от съдържанието на отговора на дружеството изрично да не е посочено, че се отказва предоставяне на исканите данни и копия от документи, от същия е видно, че администраторът не предоставя поисканата информация. Правилно АС – Варна е приел, че липсата на представени от администратора копия на лични данни, които се съхраняват от администратора е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал „Вива Кредит“ АД с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, включваща копия а договори за заем, съдържащи негови лични данни. С оспорения пред административния съд отказ, дружеството не е предоставило исканата информация, като липсват и посочени конкретни лични данни на И., които се обработват от администратора, както и целите, за които те се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички данни на субекта, съхранявани от администратора. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на личните данни на искателя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 460 евро - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.