Определение № 154 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 14.08.2014 год. от К. Д. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 206 от 10.11.1998 год. по гр. д. № 6191/1993 год. на Пловдивския районен съд. С него е изнесен на публична продан делбения имот, представляващ нива от 10.480 дка по решение № Т-168/16.03.93 год. на ПК-П., а по скица от 10.882 дка, съставляваща парцел Х-248 в кв. 34 по комасационния план от 1940 год. на[жк], при граници – парцел ІХ - нива на Д. П. и М. Д., п. ІV - полски път, п. V – полски път, парцел ХІ- нива и п. ХХ – нива на П. П., с посочена първоначална цена и дяловете на съделителите, при които да се разпредели получената при проданта сума. В молбата за отмяна, както и в уточнението към нея, се поддържа наличието на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. От ответниците по молбата за отмяна становище за недопустимостта й, респ. неоснователност, се поддържа в отговора на А. П. В., подаден чрез пълномощника му адв. Ив. М.-А. с искане за недопускане до разглеждане на молбата за отмяна, респ. оставянето й без уважение и присъждане на направените в настоящето производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С определение № 93 от 1.06.2015 год. производството по настоящето дело във връзка с проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и доводи е спряно до приемане на решение по тълкувателно дело № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС по въпроса в т. 8. Тълкувателното решение е прието и обявено на 31.07.2017 год., поради което и настоящето производство подлежи на възобновяване поради отпадане пречката за движението му, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. Във връзка с поддържаното от ответника възражение срещу допустимостта на подадената молба за отмяна, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че преди пристъпване към произнасяне по съществото й следва да се произнесе по нейната допустимост, във връзка с което намира следното: Решението, чиято отмяна се иска с подадената от К. Т. молба, е постановено по реда на отменения ГПК и е влязло в сила най-късно на 3.05.2001 год. /с влизане в сила на определението за прекратяване на въззивното производство по подадената от част от съделителите жалба против него/. Видно от данните по делото молителят К. Т. е получил съобщение за решението на 1.12.98 год., а за прекратяване на въззивното производство - на 25.04.2001 год., като съдебните актове не са обжалвани от него. Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ молба за отмяна на влязло в сила решение във всички случаи не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизане в сила на решението. При приложение на тази разпоредба от отменения ГПК несъмнено пределният едногодишен срок за подаване на молба за отмяна е изтекъл, считано от влизането в сила на решението от 10.11.98 год., далеч преди подаване на настоящата на 14.08.2014 год. и правото на молителя да иска отмяна е преклудирано още при действието на отменения ГПК. С настоящата молба не е налице позоваване на предвидено в някой от фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК отменително основание, което да се е осъществило след влизане в сила на решението, поради което и молбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е приетото в т. 8 от ТР № 7 по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, че е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 год. /отм./, подадена при действието на ГПК / ДВ бр. 59/2007 год., в сила от 1.03.2008 год./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишния преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. С оглед изхода на настоящето производство и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК молителят следва да заплати на ответника А. П. В. направените разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., установено с представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение