Определение № 457 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 294/2012 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С молба с вх. № 9031/21.09.2012 г. касаторът [фирма] – [населено място] моли съда да освободи внесеното по делото обезпечение в размер 3 572.71 лв. и да му върне тази сума по посочена негова банкова сметка. С определение № 210/17.04.2012 г., постановено по настоящото дело, състав на ВКС, ІV-то гр. отд., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е спрял изпълнението на невлязлото в сила (тогава) решение № 352/30.11.2011 г. по въззивно гр. дело № 739/2011 г. на Хасковския окръжен съд (Х.), – в осъдителната му част, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на Г. Д. Г.: на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – сумата 2 880 лв. – обезщетение за периода 28.03.2011 г. – 28.09.2011 г., ведно със законната лихва, която за периода 20.05.2011 г. – 12.03.2012 г. е в размер 242.71 лв., както и сумата 450 лв. – разноски пред първата и въззивната инстанции по делото. Преди постановяването на това определение молителят, с молба от 11.04.2012 г. е представил (в препис) по делото вносна бележка № Р00174/09.04.2012 г. на [фирма] – Д. – за внесен по сметка на ВКС, като обезпечение, общия размер на тези суми, а именно – сумата 3 572.71 лв. С определение № 929/27.07.2012 г., постановено по настоящото дело, състав на ВКС, ІV-то гр. отд. не е допуснал касационното обжалване на решение № 352/30.11.2011 г. по въззивно по гр. дело № 739/2011 г. на Х. и с това производството по делото е приключило. С молбата си с вх. № 9031/21.09.2012 г. за освобождаване на обезпечението, дружеството-молител е представило удостоверение № 3034/19.09.2012 г. на държавен съдебен изпълнител от Съдебно-изпълнителната служба при Димитровградския районен съд (СИС-Д.), от което се установява, че по молба на ищеца Г. Д. Г. е било образувано изп. дело № 17/2012 г., въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2011 г. по гр. дело № 824/2011 г. на Д. и въззивно гр. дело № 739/2011 г. на Х., за заплащане на следните суми: сумата 2 880 лв. – обезщетение за периода 28.03.2011 г. – 28.09.2011 г., ведно със законната лихва от 20.05.2011 г. до окончателното изплащане, разноски по изпълнението в размер 550 лв. и държавна такса в размер 315 лв.; както и че по наложен запор върху банковите сметки на дружеството-молител на 20.04.2012 г. по сметка на ДСИ по изп. дело е постъпила цялата дължима сума в актуалния й размер от 4 018.64 лв. В предоставения му от съда срок, изтекъл на 01.11.2012 г., ищецът не е взел становище по молбата и цитираното нейно приложение. От гореизложеното следва, че дължимата сума е била изплатена и е отпаднала нуждата от обезпечение, поради което внесената като такова по сметка на ВКС сума от 3 572.71 лв. следва да бъде освободена и върната по банковата сметка на дружеството-молител, посочена в молбата му. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение